Решение № 17349 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2013 г.

Решение № 17349 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Живко Донев Жечев с адрес: гр. Хасково, ул. "Оборище" № 66, вх. В, ап. 41, подадена чрез процесуалния му представител адв. Пейчев, срещу решение № 498/01.03.2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1216/2012 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161104941/07.12.2011 г. относно определените с него на ревизираното лице Живко Донев Жечев данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата над 275.46 лв. до 682.46 лв. и лихва за разликата над 118.17 лв. до 293.26 лв. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че сумата от 11 000 лв. следва да участва при формирането на общия паричен поток на домакинството. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Живко Донев Жечев оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на Живко Донев Жечев решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу РА относно данъчните задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и лихви, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, неправилно съдът е приел, че сумата от 4 487 лв. следва да бъде отчетена само като разход, но не и като приход. Видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка, тази сума през 2007 г. е внесена и изтеглена. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. Петрова по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161104941/07.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 193/21.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. При ревизията е установено, че за 2007 г. и 2008 г. е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена основа за облагане по ЗДДФЛ на базата на превишението на разходите над приходите. Определени са задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 682.46 лв. и лихва 293.26 лв. и за 2008 г. - 434.54 лв. и лихва 121.19 лв. Първоинстанционният съд е отменил РА в частта му относно установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - за разликата над 275.46 лв. до 682.46 лв. и лихва за разликата над 118.17 лв. до 293.26 лв. Изложил е мотиви за законосъобразност на РА в частта му относно определените задължения за 2008 г., макар в решението да липсва отхвърлителен диспозитив по отношение на жалбата в тази част. В частта за 2008 г. решението не се обжалва от касатора Живко Донев Жечев. За да постанови посочения по-горе резултат по отношение на определените задължения на ревизираното лице за 2007 г., съдът е приел, че не е спорно между страните обстоятелството, че съпругата на Живко Жечев е получила като дарение от родителите си сумата от 11 000 лв. Това е признато с РА № 161100616/26.04.2011 г., потвърден с решение № 624/08.07.2011 г. Със същия РА сумата е призната като разполагаема за домакинството към 01.01.07 г. Макар че съгласно чл. 20, ал. 1 от СК даренията са лична собственост, в случая от показанията на свидетелката Жечева се установява, че средствата са използвани за покриване на общи за семейството разходи - банкови плащания, вноски по банкови сметки и др. Относно сумата от 4487 лв. съдът е приел, че е неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че е изтеглена от сметката му в "Прокредитбанк" АД. Така постановеното решение е правилно. Правилен и законосъобразен с оглед установеното чрез гласните доказателства по делото е изводът на съда, че сумата от 11 000 лв. е използвана за погасяване на заем, издръжка и общи нужди на семейството. В този смисъл са изложените мотиви в решение № 756/22.01.96 г. на ВКС по гр. д. № 809/95 г., а именно, че дарението от родителите се счита лично имущество на надарения съпруг до доказване на противното или когато няма изрични доказателства те да са вложени с цел облагодетелстване на семейството като цяло. Правилен е и изводът на съда, че от представеното извлечение от банковата сметка на лицето в "Прокредитбанк" АД не се установява сумата от 4487 лв. да е изтеглена. Там където има теглене на суми /например през 2006 г./ това е изрично посочено в извлечението. За 2007 г. такива данни няма. Внасяните суми по сметката са превеждани за погасяване на отпуснат банков кредит, както е прието от ревизиращите органи. Допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ, на което касаторът се позовава, не установява нещо различно. С оглед на така изложените съображения, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. За касационното производство разноски на страните не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение