Решение № 8365 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар“ ООД, ЕИК 831717011, чрез процесуалния представител адвокат Велев, срещу решение № 37691 от 14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 111/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкции № РД-253С-623/03.12.2024 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска обезсилване на решението на АССГ и отмяна на потвърдената с него заповед (за чиято незаконосъобразност са наведени доводи), като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касация – управителят на НЗОК, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Истаткова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Процесната заповед от 03.12.2024 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, е издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 453, ал. 1, т. 1, чл. 454, чл. 455, ал. 3 и чл. 463, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.). С нея на „Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар“ ООД за извършени 10 нарушения са наложени 10 санкции „финансова неустойка“ в максимален размер от по 500 лв., общо 5000 лв. Посочените за допуснати нарушения са от две групи: първата обхваща случаите по т. 1 – т. 9, касаещи пациентки, които според органа са хоспитализирани в болницата при условията на спешен прием, а лечебното заведение им е изискало неправомерно суми за избор на лекар/екип; втората касае случая по т. 10, като според административния орган в епикризата на пациентката липсват задължителни реквизити. Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол, срещу констатациите на проверяващите в който изпълнителят на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК не е подал възражение в законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срок. За да постанови подложеното на касация решение първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че вменените на лечебното заведение нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ са консумирани от изпълнителя на болнична медицинска помощ, което обосновава ангажирането на имуществената отговорност на санкционираното лице. В съдебния акт са обсъдени представените с административната преписка писмени доказателства и заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, което жалбоподателят е оспорил като необосновано, но съдът е кредитирал и е отказал да назначи исканата повторна експертиза, като не е уважил и жалбоподателовото искане за събиране на гласни доказателства. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Проверяваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно правилото на чл. 200, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, при оспорване на заключението на вещото лице, съдът може да назначи друго или повече вещи лица, като оспорването може да бъде направено докато трае изслушването, и в случая е станало своевременно. Поставените въпроси на експертизата са от съществено значение за изясняването на спора от фактическа страна и правилността на преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на процесния индивидуален административен акт. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. С оглед извършеното от страната мотивирано оспорване на заключението съдът на основание чл. 201, предл. 2 във връзка с чл. 200, ал. 3 от ГПК и с чл. 144 от АПК е следвало да назначи повторна експертиза, която да даде отново заключение по същите въпроси. Освен това, съдът не е допуснал разпит на свидетел (поначало допустим способ за установяване на обективната истина), без да се обоснове кое от основанията по чл. 164, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в случая е налице. Нарушаването на правото на защита на жалбоподателя, по начин, осуетяващ обективно възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган и препятстващ изясняването на обуславящи изхода на спора въпроси, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните процесуални нарушения са съществени, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Горното има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение, основание за отмяната му по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи според изхода на спора по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,