Определение № 189 от 02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2021 г.

Производството е по чл. 253 ГПК и чл.628 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от адв. Д.Д. – пълномощник на Х. Р. Р. за изменяне на определение от 22.03.2022 год. по гр.д. № 2578/2021 год. на ВКС, ІV г.о.,в частта, с която е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 509/09.03.2021 год. по в.гр.д.№ 3598/2020 г. на Окръжен съд – Варна, поради допуснато процесуално нарушение от съдебния състав – едновременно е уточнен и обобщен въпроса поставен от касаторът „Електроразпределение Север“АД, довело до противоречие с основните принципи на гражданския процес и на чл.6 от ЕКПЧ.

Касаторът „Електроразпределение Север“ АД, чрез пълномощника си адв. Н.Г. изразява становище за неоснователност на искането по чл.253 ГПК, тъй като молителят не сочи на коя от предпоставките основава искането си.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото,за да се произнесе по искането, взе предвид следното:

Съобразно изричното правило на чл. 253 от ГПК само определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат отменяни или изменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определението, постановено на основание чл. 288 от ГПК има за предмет произнасяне на съда по допустимостта за обжалване на въззивното решение. С това определение се слага край на фазата по селекция на касационните жалби, която е самостоятелна фаза от касационното производство, поради което то е неоттегляемо и съдът не може да го измени или отмени при предпоставките на чл. 253 от ГПК. Освен това и обстоятелството, че законодателят не е предвидил обжалваемост на определението по чл. 288 от ГПК, е основание да се приеме, че то не може да се оттегля или изменя от съда, който го е постановил.

С оглед изложеното молбата по чл.253 ГПК за изменяне на постановеното определение от 22.03.2022 год. по настоящото дело е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По искането с правно основание чл.628 ГПК

Производството е образувано по молба, подадена от адв. Д.Д. – пълномощник на Х. Р. Р. против определение от 22.03.2022 год. по гр.д.№ 2578/2021 год. на ВКС,ІV г.о., в частта, с която е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 509/09.03.2021 год. по в.гр.д.№ 3598/2020 г. на Окръжен съд – Варна,с искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

1. Допуска ли т.1.1 от Приложение VII от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и съвета от 25.10.2012 г., възможността националното законодателство да предвижда фактурирането на количества електрическа енергия, които не са отчетени въз основа на реалното потребление на потребителите, а само въз основа на формула, приета от националната юрисдикция, съгласувана с дружествата, осъществяващи доставка и разпределение на ел.енергия/по смисъла на т.5 и т.19 от чл. 2 на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 13.07.2009 г.?

2. В случай, че отговорът на първия въпрос е положителен, то отговаря ли чл.48 от ПИКЕЕ (отм. 2018 г.) на принципите, поставени в съображение 37, 42, 46, 51 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 13.07.2009 г.?

3. Съществуването на разпоредба, установяваща само санкцията, каквато е чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.), без гаранция за защита правата потребителите и ясни условия, за това при какви условия ще се ангажира отговорността на потребителите, отговаря ли на принципа на правна сигурност и пропорционалност?

4. Допуска ли параграф 13 от чл.37 Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и съвета от 13.07.2009 г., национална правна уредба, при която се задължава потребителят да заплати количество електрическа енергия, едностранно изчислено от крайният снабдител, при липса на процедура за установяване на потребеното, но не отчетеното количество електрическа енергия, въз основа на формула, приета от национална юрисдикция?

5. Национална правна уредба, като посочената по-горе, при която липсва правила за извършване на проверките на средствата за търговско измерване на потребителите, установяването на непълно или неточно отчитане на тези средства, както и ред за уведомяване на потребителите за извършването на корекция на сметка, изпълнява ли задължителните условия, посочени в параграф 13 от чл.37 Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 13.07.2009 г., а именно създаване на подходящи и ефективни механизми за регулиране, контрол и прозрачност, за да се избегне злоупотреба с господстващо положение на крайните снабдители и разпределителните дружества?

В срока, даден за становище, е постъпил отговор от насрещната страна за неоснователност и неотносимост на искането към предмета на спора,тъй като касае тълкуване на отменената норма на чл.48 ПИКЕЕ съобразно разпоредбите на посочените европейски актове,а в настоящия случай са приложими нормите на ПИКЕЕ от 30.04.2019 год.действащи към датата на извършване на проверката,издаването на фактурата и настоящото съдебно производство.

Настоящият съдебен състав намира,че в случая не са налице предпостаквите за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС,съгласно изискванията на чл.628 ГПК,поради което следва да се остави без уважение.

Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор /б. "а"/ и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза /б. "б"/. Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз.

Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК. Според посочените разпоредби, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е обект на съдебния контрол.Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата национално правна уредба по конкретното дело.

Поставените въпроси не касаят установяване противоречие на националното право с норми на европейското право или тяхната валидност/такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касатора в поставените въпроси/,а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси /допустимо ли е съобразно посочените от молителя европейски актове да се преизчислява сметката на абонат по установена с национален нормативен акт формула и дали това нарушава възможността на абоната,като потребител да контролира потребената електрическа енергия,както и дали това не води до нарушаване защитата на потребителя/, въведени за решаване в първоинстанционното и въззивното съдебно производство,по които според молителя въззивният съд е формирал правилни изводи в обжалваното решение - предмет на контрол от настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.