Определение № 5432 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. Д. срещу определение № 4728 от 21.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 2977 от 2025 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о., с което е върната като недопустима подадената от Д. частна жалба вх.№ 32963 от 25.09.2025 г. срещу определение № 4053 от 11.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 2977 от 2025 г. на ВКС, ГК, второ г.о. В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение на ВКС, ГК, второ г.о. и се моли същото да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо гражданско отделение счита, че частната жалба на А. Д. е допустима /подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на състав на ВКС/, но неоснователна, поради следното: С определение № 4053 от 11.09.2025 г. по ч.гр.д.№ 2977 от 2025 г. съставът на ВКС, ГК, второ г.о. е потвърдил разпореждане № 1969 от 21.05.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2895 от 2024 г. на Пловдивския окръжен съд за връщане на подадена от Д. частна касационна жалба. Съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.262, ал.3 ГПК, чл.275, ал.2 ГПК и чл.279 ГПК, определението на въззивен съд за връщане на частна касационна жалба подлежи на обжалване пред ВКС, чийто акт е окончателен. Тоест, постановеното от ВКС определение от 11.09.2025 г. по частната жалба срещу разпореждането на Пловдивския окръжен съд за връщане на частната касационна жалба на Д. е окончателно и не подлежи на обжалване. С постановяването на това определение на ВКС е бил изчерпан редът за инстанционен контрол на разпореждането на Пловдивския окръжен съд. В този смисъл е задължителната практика на ВКС: Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, в които ВКС неколкократно се е произнасял по въпроса за реда и допустимостта на обжалването на различните определения и разпореждания на съда. Поради гореизложеното правилно е и като такова следва да бъде потвърдено обжалваното определение на ВКС от 21.10.2025 г., с което е върната като недопустима подадената от Д. частна жалба срещу определението на ВКС от 11.09.2025 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия