Определение № 145 от 25.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 915/2021 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Адвокат Й. Д., като пълномощник на Л. М. А. и В. П. А., иска да се постанови определение за допълване на определението от 24.03.2022 г. в частта за дължимите разноски, на основание чл. 248 от ГПК. Сочи, че е осъществил безплатна правна помощ на Л. М. А. и В. П. А.. По делото било постановено определение на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението на осъдителното съдебно решение. Поради това, счита, че неговите довереници имат право на предоставяне на безплатна правна помощ, така както е било и в исковия процес пред първоинстанционния и въззивния съд, съответно и пред касационната инстанция. Счита, че въпреки постановеното осъдително въззивно решение, не са получили реално сумата, тъй като е спряно изпълнението на въззивното решение. Това обуславяло предоставянето на безплатна правна помощ, която реално била осъществена. Моли да му се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв за осъщественото представителство пред ВКС, в размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва искането. Счита, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАДв. Не оспорва, че било спряно принудителното изпълнение. Но предвид вземането, което съществувало за молителите и изхода на делото пред касационния съд, то следвало да се приеме, че не са били налице предпоставките, предвидени в чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Искането на адвокат Й. Д. е подадено на 25.03.2022 г., следователно е в предвидения в чл. 248 от ГПК срок. То се основава на осъщественото процесуално представителство на оветниците по касационната жалба Л. М. А. и В. П. А.. Видно е от отговора на касационната жалба, че адв. Д. е формулирал искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. По реда на чл. 288 от ГПК с определение № 165 от 24.03.2022 г. по настоящето дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение, по касационна жалба, подадена от ЗАД „Армеец“ по отношение на решение № 12 502 от 17.12.2020 г. по в.гр.д. 5940/19 г., Апелативен съд – София, ГК, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на ЗАД „Армеец“ да заплати на Л. М. А. и на В. П. А. по 100 000 лв, обезщетение за причинените неимуществени вреди на всеки от тях, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за причинената смърт на техния син П. В. П., в пътно-транспортно произшествие на 23.11.2016 г. на кръстовището между път II-81 и ул. Г., [населено място]. Действително в постановеното на 23.04.2022 г. по реда на чл. 288 от ГПК определение по настоящето дело, е оставено без уважение искането за присъждане на възнаграждение на адвокат Й. Г. Д., на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Но доколкото са налице данни по ч.т.д. 100/21 г. по описа на ВКС, II ТО, че е допуснато спиране на производството по изпълнение на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд, следва да се приеме, че към момента на осъществяване на защита им чрез подаване на отговор на касационната жалба, представляваните лица не са могли реално да получат присъденото им обезщетение. Доколкото в пълномощното не е посочено да се дължи възнаграждение и няма други данни за това, адв. Д. е осъществил безплатна правна помощ. Действително при учредяване на представителството от Л. М. А. и В. П. А., не е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ, по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв., но предвид осъщественото представителство и липсата на данни за заплатено адвокатско възнаграждение, от представляваните на представлявалия ги адвокат, следва да се приеме, че е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Д., на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Същото се дължи, както поради предоставянето на безплатна правна помощ, така и с оглед правото на разноски на представляваните лица, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в определение 515 от 02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/15 г. по описа на ВКС, II ТО, в хипотезата на представителство от пълномощници, при представено пълномощно, без вписване на безплатно процесуално представителство и липса на доказателства за заплатена сума за адвокатско възнаграждение, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно правото на разноски на представляваните лица, не може да е неоснователно, поради принципа на възмездност на адвокатския труд и следва да бъде определено възнаграждение на осъществилия представителството адвокат, не по-ниско от минималния размер на адвокатските възнаграждения, така както е определен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед обжалвания интерес в настоящето производство, ще следва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв. да се присъди адвокатско възнаграждение. Обжалваният интерес е в размер на по 100 000 лв за всяко от представляваните лица. Адвокатското възнаграждение следва да се определи, на основание чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на по 2 647,50 лв за всеки ответник по касационна жалба или общо за адвокат Д. размер от 5 295 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд