Определение № 3758 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2025 г.

Производството е по реда на чл. 161, ал. 3 във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Г. К., чрез процесуален представител - адв. К. Караниколов, против определение № 26 от 09.01.2025г., постановено по адм. дело № 207/2024г. по описа на Административен съд гр.Силистра, с което е оставено без уважение искането на К. за възстановяване срока за обжалване на заповед № 130 от 13.03.2024 г. на кмета на Община Ситово, с която е наредено премахването на незаконен строеж – гараж 01, извършен в поземлен имот с идентификатор 21693.501.645 по КК и КР на [населено място], община Ситово; оставена е без разглеждане жалбата на К. срещу заповед № 130 от 13.03.2024 г. на кмета на Община Ситово и е прекратено производството по делото. С определението К. е осъден да заплати и направените от ответната страна разноски. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на Община Ситово, в писмено възражение, чрез адв. Русчева, оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Обжалваното определение е мотивирано с липса на предпоставките по ал.1 на чл.161 АПК за възстановяване срока за обжалване на заповед № 130 от 13.03.2024 г. на кмета на Община Ситово, с която на основание чл. 225, ал.2, т.2 от закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж – гараж 01, находящ се в УПИ І-645 „за кравеферма“, кв.35, по ПРЗ на [населено място], Община Ситово, Област Силистра, одобрен със заповед № 180/24.08.2010 г., съответно поземлен имот (ПИ) с идентификатор 21693.501.645 по КК и КР на [населено място]. По делото е безспорно обстоятелството, че жалбата е подадена на 13.06.2024 г., при изтекъл 14-дневен срок за оспорване на заповед № 130 от 13.03.2024 г. на кмета на Община Ситово, за който период жалбоподателят не установява наличие на тежко заболяване, което да е внезапно и да съставлява непредвидимо обстоятелство по смисъла на ал. 1,чл. 161 АПК. Така постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК допуска възстановяване на срока за обжалване при особени непредвидени обстоятелства, които са изключителни по характера си обстоятелства, внезапно настъпили в срока за обжалване, които адресатът на административният акт не е бил в състояние да преодолее, в резултат на което срока е пропуснат - внезапно настъпил здравословен проблем поради тежко заболяване, тежка злополука, друг инцидент и пр. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване срока за обжалване на заповед № 130/13.03.2024 г. на кмета на Община Ситово. Правилно съдът приема, че приложените от жалбоподателя доказателства касаят предходен период, а не този за обжалване на административния акт, както и периода до подаване на жалбата до съда. За периода от 13.03.2024 г. до 27.03.2024 г. – срокът за оспорване на заповедта, както и до 12.06.2024 г. – депозиране на жалбата до съда не са представени никакви доказателства и не се установява внезапно настъпило препятствие, което да е непреодолимо и което да попада в приложното поле на ал.1, чл. 161 АПК. Ето защо изводът на съда, че не са налице основанията на чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване е законосъобразен. Следователно като отхвърля искането за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 130/13.03.2024 г. на кмета на Община Ситово и оставя без разглеждане жалба на М. Г. К. против посочената заповед и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,