Определение № 9312 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Екселор Холдинг Груп“ АД, ЕИК 206714445, чрез адвокат Л. Стойчев, за изменение на определение № 8746 от 26.08.2026 г., постановено по адм. д. № 8085/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. С молбата е поискано изменение на определението и присъждане на пълния размер на поисканите от „Екселор Холдинг Груп“ АД разноски, тъй като според страната съдът неправилно е уважил немотивирано възражение за прекомерност, направено от помощник-ректора на Югозападен университет „Неофит Рилски“. Ответната страна по делото – ректор на Югозападен университет „Неофит Рилски“, чрез юрисконсулт Н. Пачова, с писмен отговор на подадената молба по чл. 176а от АПК възразява срещу направеното искане за допълване на определението в частта за разноските. Излага твърдения, че разноски в производството въобще не е следвало да се присъждат, тъй като не се дължат. Иска съдът да отхвърли изцяло искането за присъждане на разноски на „Екселор Холдинг Груп“ АД, алтернативно – да уважи присъдения с определение № 8746 от 26.08.2026 г. редуциран размер. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема искането за допустимо като подадено от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледано по същество, искането е основателно поради следващите съображения. С определението, чието изменение в частта за разноските се иска, е оставено в сила определение № 740 от 23.07.2026 г. по преписка № КЗК-623 от 06.07.2026 г., с което е оставено без уважение искане за допускане на предварително изпълнение на решение № D56093723 от 12.06.2026 г. на помощник-ректора на Югозападен университет „Неофит Рилски“ за определяне на изпълнител в „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка и монтаж на обзавеждане и оборудване за нуждите на Югозападен университет "Неофит Рилски" в частта по обособена позиция № 1: "Доставка и монтаж на общо обзавеждане за нуждите на Общежитие блок № 1". Предвид изхода на спора решаващият състав на Върховния административен съд е счел за основателна претенцията на „Екселор Холдинг Груп“ АД за присъждане на сторените в производството разноски. Но и предвид своевременно предявеното от частния жалбоподател възражение за прекомерността им, същите са присъдени в намален размер от 800 евро, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на разгледания спор. С оглед на установеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице материалноправните предпоставки за изменение на постановеното определение в частта му за разноските. В производството по чл. 176а от АПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановено решение или определение в частта му за разноските, само когато при направено искане установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В настоящия случай пропускът е свързан с уважаването на бланкетно направено възражение за прекомерност, вследствие на което претендираните разноски са намалени от заявните 1995 евро на 800 евро. Съдът е следвало да съобрази актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК. Съгласно тази разпоредба, в сила от 16.02.2026 г., възражението за прекомерност следва да бъде мотивирано. Такава е и новоформираната в хода на действие на новата редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК практика на Върховния административен съд. Видно от доказателствения материал по делото, страната, отправила възражението за прекомерност, не го е обосновала по никакъв начин в нито един момент от производството. Дори съдът да формира вътрешното си убеждение в смисъл, че заявеното възнаграждение не отговаря на правната и фактическа сложност на делото или на обема на извършеното процесуално представителство, той не може по своя инициатива и без наведени от страната аргументи да осъществи защита срещу размера на разноските, тъй като това би нарушило принципа на равнопоставеност на участниците в спорното производство. За пълнота следва се посочи, че дори и да е липсвало изрично законово изискване за мотивиране на възражение за прекомерност на търсените за репариране от насрещната страна в производството разноски, при съобразяване на принципа, че всяка страна в производството следва да установи наличието на обстоятелствата, на които основава искането си, жалбоподателят е бил длъжен да изложи поне твърдения, обосноваващи становището си за прекомерност на разноските на ответника. Такива в случая не се намират. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за изменение на определение № 8746 от 26.08.2026 г., постановено по адм. д. № 8085/2026 г., в частта за разноските. Във връзка с горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,