Определение № 1253 от 19.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 826/2024 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Д. срещу определение на Бургаски окръжен съд № 2921 от 20.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 1509/ 2023 г., с което по искане на Министерство на правосъдието /МП/ е изменено постановеното от същия съд по същото дело определение № 2401 от 27.09.2023 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател и осъден да заплати на МП 50 лв разноски за процесуално представителство от юрисконсулт. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно присъдил разноските, докато било висящо делото относно законосъобразността на прекратителното определение от 27.09.2023 г. и моли определението да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна МП я оспорва като поддържа, че няма основание за отмяна на определението. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. С определение на Бургаски окръжен съд № 2401 от 27.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 1509/ 2023 г. е потвърдено разпореждане на Поморийски районен съд от 07.06.2023 г. по гр.д.№ 425/ 2020 г., с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба вх.№ 1773/ 09.05.2023 г. срещу постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 84/ 12.04.2023 г. В срока за обжалване на определението ответникът по делото МП подал искане за допълване на този акт в частта за разноските, срещу която ищецът възразил. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд намерил искането за основателно. Посочил, че молбата е подадена в срок, че в отговора си срещу въззивната частна жалба ответникът МП е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, но съдът пропуснал да се произнесе по това искане Ответникът бил представляван от юрисконсулт и имал право на възнаграждение в размер 50 лв. Определението е законосъобразно. Съгласно чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а съгласно чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване на акта съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая определението от 27.09.2023 г. слага край на производството пред въззивната инстанция и съдът е следвало да се произнесе по искането на МП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Той е пропуснал да стори това и са налице предпоставките за отстраняване на този пропуск по реда на чл.248 ГПК. Искането за допълване на определението е подадено в срок и законосъобразно е прието, че са налице предпоставките за уважаването му. В частната жалба не са изложени конкретни съображения срещу правилността на определението, с което това е сторено и контролиращата инстанция не намира основания за отмяната му. По изложените съображения Върховният касационен съд