Определение № 9240 от 26.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9835/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Столична община за изменение на Решение № 2867 от 11.03.2024 г. по адм. дело 9835/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските. На първо място, искателят счита направеното от ответната страна и уважено от съда възражение за прекомерност на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално недопустимо, поради липса на аргументация за липса на фактическа и правна сложност. На следващо място оспорва изводите на съда, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност. Твърди, че делото е с висока степен на правна и фактическа сложност предвид приложимостта на европейското право, уредбата на относимата материя в различни национални нормативни актове, сравнително новото и динамично законодателство в тази област с цел по-добра защита и осигуряване на ефективно разходване на европейски средства по различните оперативни програми. Сочи, че платените адвокатски възнаграждения по делото са в съответствие с минималния размер, установен в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Според искателя претендираният размер за разноски за адвокатско възнаграждение не е необосновано и неразумно висок предвид проявената процесуална активност при водене на делото, защитимия материален интерес, продължителността на спора от приблизително година и половина, сложността на спора от фактическа и правна страна. Твърди, че съдът не е съобразил, че депозираното възражение за прекомерност е условно, а именно то да бъде разгледано в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение е над установения минимум в Наредба № 1/2004 г. Счита, че в случая ВАС не е следвало да разглежда така заявеното възражение, тъй като не се е сбъднала процесуалната предпоставка за реализирането му. Въз основа на горното и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди разликата между вече присъдените и действително сторените разноски. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 г. (ОПОС) изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение № 2867 от 11.03.2024 г. по адм. дело 9835/2023 г. ВАС е отменил Решение №4993 от 21.07.2023 г. на Административен съд София - град по адм. дело №11780/2022 г. на Административен съд – София-град и вместо него е отменил решение от 08.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по Искане за междинно плащане по проекта № 4/06.12.2022 г. на Столична община. С решението си ВАС е осъдил МОСВ да заплати на Столична община, разноски в размер на 41 600,00 лева. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че с оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице в чиято структура е органът-ответник, да заплати на Столична община направените разноски за двете съдебни инстанции. Претендираните и доказани от касатора разноски са били в общ размер на 72 163,66 лв., от които по 1 700,00 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции и 68 763,66 лв. (34 381,83 + 34 381,83) представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции, съгласно представените фактури и платежни нареждания за извършените преводи. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е прието за основателно от касационната инстанция, предвид фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което същото е намалено на 19 100,00 лева за всяка инстанция или 38 200,00 лева за двете инстанции, като общият размер на разноските е определен на 41 600,00 лева. На първо място неоснователно е твърдението на искателя за недопустимост на уваженото от съда възражение за прекомерност. Неправилно в искането е посочено, че същото е бланкетно, както и условно. Възражението за прекомерност на претендираните от касатора разноски е направено с молба от 29.01.2024 г., подадена от процесуалния представител на административния орган, в която е посочено изрично, че претендираният адвокатски хонорар следва да бъде съобразен не само с определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери, но и с фактическата и правна сложност на делото, извършените от касатора правни действия, както и решението на Съда на Европейския съюз по от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Посочено е още, че подадената касационна жалба се припокрива с вече подадени жалби по сходни дела. Неоснователно е твърдението за наличие на фактическа и правна сложност обуславяща претендираното възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. Отговорността за разноски в административното съдебно производство е материално правоотношение между страните по делото. В чл. 78 ГПК тя е уредена като безвиновна деликтна отговорност, която насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК законодателят е оправомощил съда да намали размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, когато е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Фактическата сложност на едно дело се определя от наличието на множество факти, които следва да бъдат установени и от спецификата на доказателствените средства, ползвани за установяването им или от предмета и обсега на доказване. Видно от доказателствата по делото, фактическата сложност е функция на доказването на релевантния факт – допустимостта на неверифицираните разходи, което в случая само по себе си не сочи на необходимост от установяването на множество факти или на необходимост от използване на различни доказателствени средства за неговото доказване, тъй като твърдяната от касатора и приета от съда незаконосъобразност на административния акт е свързана с формата на акта. Правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения. Фактът, че приложимите разпоредби са уредени в юридически актове от различна степен, в т. ч. и в законодателство, което е и наднационално, сам по себе си обуславя правната сложност на делото. Значение, разбира се, има и наличието или не на утвърдена съдена практика по предмета на спора. В случая действително подадената касационна жалба е идентична на касационната жалба, във връзка с която е образувано адм. дело № 7142/2023 г., по което е постановено Решение № 388 от 15.01.2024 г. на ВАС. Освен това дори само възможността в касационната жалба да бъдат цитирани множество съдебни решения в смисъла, който отговаря на тезата на касатора в производството, води до извод за наличието на формирана съдебна практика по спорните въпроси. Предвид изложеното, искането на Столична община, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд