Определение № 3797 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11478/2025 г.

Производствотото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на д-р К. Н. П. срещу „публикуваното на 07.10.2025 г.“ класиране по Конкурс №109 за избор на членове на Съвета на директорите на „УМБАЛ- Пловдив“ АД за позиция №1- независим член, открит със Заповед № РД-16-221/07.08.2025 г. на министъра на здравеопазването, обявено на интернет страницата на Министерство на здравеопазването. С определение по хода на делото същото е спряно до постановяване на съдебен акт по тълкувателно дело №6/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С Определение №3453/26.03.2026 г. по адм.д.№2484/2026 г. на ВАС, петчленен състав това определение е отменено и делото е върнато на тричленния състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на К. Н. П. с указания да се изясни предмета на делото и родовата подсъдност на спора. При извършената служебна проверка за подсъдност, Върховният административен съд счита, че делото е подсъдно като първа инстанция на административния съд. Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, които са подсъдни на Върховния административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията на актове на министри, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Предвид тази разпоредба, релевантен за определяне подсъдността на спора е въпросът за характера на правомощията, при упражняване на които министърът е издал оспорения акт. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г., Конституционният съд дава задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията като установява, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. " От конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на здравеопазването по чл. 21, ал. 1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), във вр. с чл. 37, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП) е такова на орган, който упражнява правата на държавата/общината в управлението на публичните предприятия. Съгласно дефиницията на "орган, упражняващ правата на държавата" - § 1, т. 7 ЗПП, такъв орган е всеки административен орган, който по закон или съгласно разпореждане на Министерския съвет упражнява правата на държавата в капитала на публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3, както и публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 2, когато упражнява правата на собственост в друго публично предприятие. Правомощията на органа, който упражнява правата на държавата в публично предприятие, не са правомощия само и единствено на министъра в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, а правомощия, които са идентични по съдържание с правомощията на всички други органи, които упражняват правата на държавата в публичните предприятия. С оглед на това не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и спорът за валидността и унищожаемостта на оспорения акт е подсъден като първа инстанция на административния съд. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд (Определение № 3953/29.03.2021 г. на ВАС по адм. дело № 2621/2021 г., Определение № 3951/29.03.2021 г. на ВАС по адм. дело № 2663/2021 г., Определение № 3950/29.03.2021 г. на ВАС и др./2021 г., VII о.). За прецизиране предмета на спора, административният съд следва да укаже на жалбоподателя да уточни дали обжалва класирането на комисията по конкурса по смисъла на чл.48, ал.3 ППЗПП или одобряването на това класиране от министъра на здравеопазването, което има характер на решение по чл.48, ал.4 ППЗПП. По правилата на местната подсъдност, съобразно чл. 133, ал.1, изр. първо от АПК и на основание чл. 132, ал. 1 АПК, делото следва да бъде изпратено по компетентност на Административен съд София - град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2, във вр. с чл. 132, ал. 1, във вр. с чл. 133, ал.1, изр. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,