Определение № 211 от 24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3758/2013 г.

Производството по делото по чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.419 ГПК, е образувано по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 2324 от 25.07.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 2044/2013 г. на Пловдивския окръжен съд с което е отменено Разпореждане от 07.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 3447/2013 г. на Пловдивския районен съд за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение № 2340 от 07.03.2013 г., издадена по заявление на частния касатор въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК за изпълнение на парично задължение на И. Г. П. от [населено място] и е обезсилен изпълнителния лист от 08.03.2013 г., издаден въз основа на заповедта за изпълнение. С определение № 758 от 14.11.2013 г. производството по делото е спряно до произнасяне от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. По делото е постъпила молба от ответника И. Г. П. с искане за налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнителните действия по изп.д.№ 20138260400095 на ЧСИ рег.№ 826 А. А. -насрочена публична продан на собствения му недвижим имот, ипотекиран в полза на [фирма]. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че подадената молба следва да бъде оставена без уважение по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 ГПК, обжалването на разпореждането не спира изпълнението. Възражението срещу заповедта за изпълнение също не спира изпълнението, освен ако длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и 181 от ЗЗД или поиска спиране по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК. И в двете хипотези обаче компетентен да се произнесе по искането за спиране е съдът, постановил незабавното изпълнение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение