Определение № 56 от 25.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 27/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Е. К. срещу протоколно определение от 06.12.2022г. по възз.т.д.№ 609/2022г. на САС, с което, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д.№ 119 по описа на ВКС за 2022г. Основано на доводи за процесуална незаконосъобразност, искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.Според частния жалбоподател въззивният съд е приел неправилно, че между двете дела е налице връзка на преюдициалност, тъй като качеството на кредитор на ищцата по отношение на единия от ответниците касае правния интерес от завеждане на иска по чл.26 ЗЗД, но не е от значение за неговата основателност и не се обхваща от силата на пресъдено нещо.Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид наличието на установимо, по арг. на чл.23, ал.6 от ЗТР, от вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, друго самостоятелно основание, обуславящо правния интерес на ищцата от иска по чл.26 ЗЗД, тъй като тя, освен кредитор на „Е.“ ЕООД, е кредитор и на съдружника Е. К., върху дяловете на която има вписан запор, и е образувано и висящо т.д.№ 1761/2019г. на СГС за прекратяване на дружеството, а закономерна последица от прекратяването на дружеството е неговата ликвидация и осребряване на имуществото му.Частният жалбоподател счита, че спирането на делото е отказ от правосъдие, а произнасянето по него в разумен срок би осуетило множество други съдебни производства, в които нищожността така или иначе би била установена. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че са налице пречки за разглеждане на спора, поради преюдициалност на производството по възз.т.д.№ 158/2021г. на САС (т.д.№ 119/2022г. на ВКС, насрочено за 07.12.2022г.), с решението по което със сила на пресъдено нещо ще се реши дали ищцата има качеството на кредитор, което обуславя правния й интерес от водене на делото. Производството по възз.т.д.№ 609/2022г. на САС (обусловеното/спряното производство) е образувано по въззивна жалба на „Е.“ ООД срещу решение № 260336/16.05.2022г. по т.д.№ 5371/2014г. на СГС, с което по предявените искове от Е. Е. К. против „Е.“ ООД и„НИСОФФ Консулт“ ООД е прогласена нищожността, поради противоречие със закона, на сключения между ответниците договор за заем и договор за особен залог от 24.06.2014г, както и по частна жалба на „Е.“ ООД и „НИСОФФ Консулт“ ООД срещу постановеното по същото дело определение от 17.06.2022г., с което е оставено без уважение искането за изменение на размера на ДТ. Въз основа на подадената чрез адв.В. В. молба на Е. К., вх.№ 319/12.01.2023г. по описа на ВКС, и приложеното към нея определение № 50017/11.01.2023г. по т.д.№ 119 по описа за 2022г.на ВКС, както и от извършената служебна справка се установява следното: Производството по т.д.№ 119 по описа на ВКС за 2022г.(обуславящото производство) е образувано по две касационни жалба срещу решение № 627 от 21.10.2021г. по т.д. № 158/2021г. на САС, както следва: 1) касационна жалба на „Е.“ООД ЕИК срещу решението в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 2600077/14.01.2021г. по т.д. № 5720/2014г. на СГС-6-22 с-в, дружеството-касатор е осъдено да заплати, на основание чл. 125, ал.3 от ТЗ, на Е. Е. К. сумата от 137 281, 37 евро, представляваща равностойността на дружествените дялове от имуществото на дружеството, които е притежавал наследодателят на ищцата, както и в частта за присъдените разноски, и 2) касационна жалба на Е. Е. К. - ищец срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част- за разликата до пълния предявен размер от 522 000 евро. По т.д.№ 119 по описа за 2022г.на ВКС е постановено определение № 50017/11.01.2023г., с което въззивното решение № 627 от 21.10.2021г. по т.д. № 158/2021г. на САС в обжалваните части не е допуснато до касационно обжалване. Предпоставките за спиране на исково производство, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, са разяснени в Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г., Тълкувателно решение № 2/2014г., Тълкувателно решение № 8/2013г. и Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото нормативно тълкуване основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото е налице при наличие на висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; връзката между делата по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело; наличието на обуславящо дело, без значение от неговия вид (гражданско, административно, наказателно), и от момента на образуването му, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297, чл.298, чл.300 и чл.302 ГПК, съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. С оглед на даденото нормативно тълкуване са законосъобразни изводите за преюдициалност на производството по т.д.№ 119/2022г. на ВКС, тъй като между спорните правоотношения по двете дела е налице обективна зависимост, която касае пряко правния интерес на ищцата от водене на спряното производство, респективно неговата допустимост. Ето защо и тъй като висящността на т.д.№ 119/2022г. на ВКС към момента на постановяване на обжалваното определение е отрицателна процесуална предпоставка за развитие на производството от категорията на абсолютните, за които и съдът следи служебно, са били налице предпоставките за спиране на производството по делото. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а, доколкото основанието за спиране на делото в хипотезата на чл.229, ал.1 т.4 ГПК е отпаднало, в правомощията на въззивния съд е възобновяването на спряното производство. Мотивиран от изложеното, съставът на I т. о.: