Определение № 3180 от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2024 г.

Постъпила е частна жалба от В. Дукова, Я. Дукова и Д. Дуков и тримата от гр.София, [улица], срещу Определение №51 от 03.01.2024г. по адм. дело №10292/2023г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата им, по която е образувано цитираното дело, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане общата жалба на Дукови и е прекратил производството по нея, първостепенният съд е приел, че въпреки няколкократните му указания, оспорващите не са отстранили недостатъците на жалбата си, като същата продължава да е неясна, което препятства съдът да установи какво е конкретното им искане до него, респ. предмета на търсената защита. Този извод на административния съдия следва да се сподели. Жалбоподателите В. Дукова, Я. Дукова и Д. Дуков входирали обща жалба, с която първоначално посочили като основание за търсената защита – чл.1 т.3 АПК(реферираща към производство за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица). В обстоятелствената част на първоначалната им жалба, както и с уточняващи молби от 13.11.2023г. и 07.12.2023г., описали няколкогодишната им кореспонденция с различни органи(местни и централни органи на управление, както и с органи на съдебната власт) във връзка с дейността на находящия се на партерния етаж на сградата, в която живеят в гр.София, ул. „Позитано „№22, ресторант(Клуб „Да Винчи“). Сочат, че пред всички тези органи са направили многократни оплаквания за високите нива на шум, идващ от обекта, респ. и определеното му работно време(до 6,00 часа сутринта). Считат, че различните държавни и общински органи не са реагирали адекватно в последните няколко години по повод многобройните техни жалби и оплаквания, поради което търсят защита било от тяхното бездействие, респ. от реално предприетите действия. В последната уточняваща молба оспорващите се визирали, че търсят установяване на незаконосъобразни бездействия от страна на Столична Община чрез Кмета на Район „Възраждане“ по отношение на спазване на обществения ред, касателно тяхната жилищна сграда, като визират непредприемането на каквито и да е действия по компетентност от това длъжностно лице във връзка с твърдени нарушения по ЗУТ, ЗМСМА или ЗЗОШС. Заедно с това искат и прекратяване на незаконосъобразни действия на същото длъжностно лице, които не се основали на закона или административен акт, свързани с издадени разрешения за откриване на търговски обект и определяне на работното му време, респ. въвеждането му в експлоатация като строеж. При тази фактическа обстановка и с оглед формираните искания на Дукови, касационния съд, намира за необходимо да посочи следното. Избраният път на защита от страна на жалбоподателите се основава в крайна сметка(и както самите те сочат) в институтите на чл.250 АПК, респ. чл.256 АПК. По отношение обхвата на защита по чл.250 АПК следва да се отбележи, че тя предоставя на лицата такава срещу фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона(самите Дукови са посочили това и в жалбата си до съда). В казуса обаче сочените действия на Кмета на Район, касаят издадени преди това било от последния, респ. длъжностни лица от администрацията му, различни правни актове – напр. Акт за въвеждане в експлоатация на строеж от Гл. архитект на район, Акт за съгласуване(заверяване по см. на Общинската Наредба – чл.5 ал.2 от същата) на удължено работно време от районния кмет или упълномощено от него лице. При това положение действията на посочените органи и за издадените от тях актове пътят на защита е недопустим по търсения от Дукови ред на чл.250 АПК, тъй като те определено не представляват фактически действия, а правни такива, и това е възможно по пътя на тяхното оспорване, ако жалбоподателите са негови адресати, респ. са страна в административното правоотношение. Що се отнася до търсената отделно и кумулативно с първата защита и такава по реда на чл.256 АПК, то тук субект на правото да я претендира е всяко физическо или юридическо лице, което е сезирало с нарочно искане административен орган да извърши дължимото по силата на закона фактическо действие. Правото на иск възниква при наличието на три предпоставки – дължимо по закон фактическо действие, което административен орган е задължен да извърши, подадено до органа искане за извършване на това действие от лице, в чиято правна сфера се отразява резултата от действието и неизвършването на действието (бездействието) от страна на административния орган. Предметът на защитата по раздел II на глава Петнадесета от АПК е срещу неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита по този ред не се включват дължимите от административния орган правни действия. Освен казаното, предпоставка за допустимост е оспорването да е направено в 14-дневен срок от подаването на искането до органа за извършването на тези фактически действия. От представените с жалбата доказателства обаче се установява, че различните жалби/искания са били входирани до съответните органи значително по-рано, поради което жалбата и на това отделно, макар и формално основание, е била недопустима за разглеждане. Или следва да се обобщи, че решаващо за допустимостта на една такава защита е тя да се търси срещу неизвършването на фактически действия, а не срещу неизвършването на правни такива, касаещи напр. отмяна на актовете, на които се основа било осъществено преустройство и ползване на един обект като търговски такъв с предназначение „ресторант“ или определеното му удължено работно време по сила на друг административен акт. В този смисъл желанието на частните жалбоподатели Дукови за образуване и движение(разглеждане) на едно производство, в което те ще могат свободно да установяват в един широк обхват на обследване какви действия/бездействия са извършвани от различни органи в продължителен период от време, за което те изразяват и крайното си недоволство от липсата на разрешаване на значимия за тях въпрос, не може да се осъществи по избрания от тях правен способ, поради изложеното по-горе. Съдебните производства по АПК имат поначало значително по-конкретни(стеснени) обективни предели, респ. определен или поне определяем субектен състав, на което условие депозираната пред АССГ тяхна обща жалба не отговаря. С оглед на изложеното жалбата законосъобразно е оставена без разглеждане, а производството пред административния съд правилно е било прекратено, като недопустимо на посочените основания. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение