Определение № 376 от 08.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3934/2013 г.

Постъпила е молба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител ю.к. Е. Я., с искане за спиране на изпълнителното производство, заведено при ЧСИ В. И. по изп.д. № 20147790400215, поради насрочване на открито съдебно заседание по настоящото дело за 20.01.2015 г. За да се произнесе по молбата, настоящият състав взе предвид следното: С решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр.д. № 3934/2013 г. на ВКС, І г.о., е отменено решение № 394 от 22.02.2013 г. по гр.д. № 1585/2012 г. на Софийския апелативен съд и е постановено друго по същество на спора, с което [фирма] е осъдена да предаде на М. И. В. и Р. К. Д. владението върху частта от ПИ 1375 от кв. 35 по плана на [населено място], м. ”К. С.”с площ 843 кв.м., сега включена в УПИ ІХ- за конна база в кв. 2 по плана на [населено място], м. ”С.” по действащия КРП на [населено място], одобрен с Протокол № 32 от 10.12.2001 г., защрихована с червено на приложената на л. 36 от гр.д. № 988/09 г. по описа на Софийски апелативен съд комбинирана скица № 2 към заключението на в.л. Д. Ч., представляваща неразделна част от решението. Решението на касационната инстанция като необжалваемо е влязло в сила от датата на постановяването му. С молба от 03.09.2014 г. ищците са сезирали съда с искане за постановяване на допълнително решение по предявения от тях иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване на процесния имот. Във връзка с това искане делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание пред ВКС на 20.01.2015 г. При извършената проверка на делото настоящия състав констатира, че до момента по иска за парично вземане по чл. 59 ЗЗД няма постановено осъдително решение, което евентуално би подлежало на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т.1, пр.2 ГПК. С оглед на изложеното молбата за спиране на изпълнителното производство по посоченото в нея изпълнително дело е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ако изпълнителното дело е образувано във връзка с изпълнението на решение по чл. 108 ЗС, липсва процесуална възможност касационната инстанция да спира изпълнението по влезли в сила решения, освен в хипотезата на чл. 309, ал.1 ГПК при подадена молба за отмяна, каквито данни по делото няма. От друга страна, по делото не е налице осъдително въззивно решение по иска по чл. 59 ЗЗД, изпълнението на което би могло да се спре при условията на чл. 282, ал.2 ГПК. Водим от гореизложеното съдът