Определение № 2450 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 и сл. ГПК. Образувано е по молба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат Р. Г., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №2679/07.05.2024г. по в.г.д.№6748/2023г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 5329/04.04.2023г. по г.д.№36553/2022г. на Софийски районен съд, молителят „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място] е осъден да заплати на Д. А. А. сумата от 10 464 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 14.06.2022г. – 14.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2022г. до окончателното изплащане. Срещу въззивното решение молителят е подал в срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба входирана с №56873/17.05.2024г. по в.г.д.№6748/2023г. на СГС, съобразно приложеното към молбата извлечение от ЕПЕП. С молбата е представено и платежно нареждане/вносна бележка с уникален рег. № [банкова сметка]/17.05.2024г. на Обединена Българска Банка, удостоверяващо внесено по сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума от 10 464лв. По делото е приложена справка от 20.05.2024г., изготвена от счетоводството на ВКС, от която се установява, че посочената в платежното нареждане сума действително е постъпила по специалната сметка на ВКС при БНБ за гаранции и обезпечения. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК и молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, в посочената му част, следва да бъде уважена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение