Определение № 2876 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2100/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. К. срещу определение № 951 от 22.12.2022г. по ч.гр.д. № 800/2022г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която е отменено определение № 797 от 12.10.2022г. по гр.д. № 1281/2022г. на Ботевградски районен съд за връщане на исковата молба на Г. М. М. и Д. Г. З. против М. П. К. по чл. 59 ЗЗД и делото е върнато на Ботевградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. Жалбоподателката счита определението за нищожно и недопустимо. Твърди, че исковата молба по чл. 59 ЗЗД е нередовна и че липсва интерес от водене на иска. Ответниците по частната жалба Г. М. и Д. З. намират частната жалба за процесуално недопустима, алтернативно за неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Обстоятелствата, въз основа на които произтича този извод, са следните: С определение № 797 от 12.10.2022г. по гр.д. № 1281/2022г. Ботевградски районен съд е върнал исковата молба и прекратил производството по предявените от Г. М. М. и Д. Г. З. против М. П. К. искове по чл. 59 ЗЗД и по чл. 109 ЗС. С определение № 951 от 22.12.2022г. по ч.гр.д. № 800/2022г. на Софийски окръжен съд е отменено връщането на исковата молба и прекратяването на производството по иска по чл. 59 ЗЗД и делото е върнато на Ботевградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. Връщането на исковата молба по чл.109 ЗС е потвърдено. Предмет на обжалване е определението на въззивната инстанция, с което е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на производството и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. На обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат единствено преграждащите въззивни определения и въззивните определения, с които се дава разрешение по същество на други производства и то при наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С обжалваното определение е отменен преграждащ акт и производството по делото продължава, така че този съдебен акт на въззивния съд не е преграждащ и не подлежи на касационно обжалване, като изключен от предметния обхват на нормата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Предвид изложеното частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на производството жалбоподателката дължи на ответниците направените разноски в размер на 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,