Определение № 65 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5054/2014 г.

С определението от 26.02.2015 год. по настоящето дело на ответниците по молбата за отмяна е допуснато предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, за което е определен адв. К. Т. от САК /съгласно уведомителното писмо на САК/. Определеното на основание чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждение за особения представител в размер на 300 лв. е в тежест на молителката Б. М., което не е внесено. С молба от 13.03.2015 год. молителката, чрез пълномощника й А. Х., е поискала освобождаване от заплащане на определеното възнаграждение, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Твърди, че е пенсионерка, възрастна, с влошено здравословно състояние и няма достатъчно средства за заплащане на сумата. Представени са: декларация, подписана от пълномощника, удостоверение за получавана пенсия в размер на 336.27 лв., удостоверение за семейно положение – вдовица, удостоверение за декларирани пред общината данни и за доходи на един от синовете й. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК урежда възможността физически лица, чието материално положение изключва или ограничава възможността им да заплатят държавната такса или разноските по гражданско дело, да бъдат освободени от това им задължение при определени предпоставки. По този начин се обезпечава конституционно предвидения принцип на правото на защита на всеки гражданин. Настоящето производство е извънинстанционно, образувано по молбата за отмяна на молителката Б. М., която е получила защита в приключилото исковото производство. Етапът, на който се намира същото, и към който възниква задължението на молителката да понесе разноските за допуснатото процесуално представителство на ответниците по молбата, не може да обоснове уважаване на молбата за освобождаване от разноските за това. Както е прието в мотивите по т. 6 от ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно разграничението на възнаграждението на особения представител от отговорността за разноските, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора и при наличие на предпоставките по чл. 78 ГПК, от което следва извода, че то винаги е дължимо от задълженото лице, в случая молителката, при наличие на предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК. Освен това, следва да се отчете и обстоятелството, че представената декларация за семейно и имуществено състояние не е подписана от молителката, а от нейния пълномощник. Декларирането на определени обстоятелства, за което се носи наказателна отговорност, е извън представителната власт на пълномощника. С оглед на това не може да се направи и извод за наличие на предпоставките за основателност на искането – установено е, че молителката притежава недвижим имот – апартамент в [населено място] и получава доходи от пенсия, удостоверено от представените удостоверения. Доказателства за влошено здравословно състояние на молителката не са представени, а доходите на един от синовете й са неотносими. В обобщение на горното настоящият състав намира подадената молба за неоснователна, поради което и същата следва да се остави без уважение. На молителката следва да се укаже повторно внасянето на определеното възнаграждение за особения представител на ответниците в едноседмичен срок от съобщението, като подадената молба за отмяна следва да се остави без движение до изпълнение на това указание. Водим от горното, съдът