Решение № 3231 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), гр.София, представлявана от председателя П. Младеновски, чрез Адвокатско дружество «А. Делчев и партньори» и представител по делото адв. А. Делчев против решение № 11518/03.04.2025г., постановено по адм.д. №9836/2024г. по описа на Администротивен съд София-град(АССГ),в частта с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ КЕВР е осъдена да заплати на „ЕКО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК 201178513, обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР да изпълни задължението си по чл. 31б, ал.2 от Закона за енергетиката(ЗЕ) за периода от 01.01.2024г. – 30.06.2024г. в общ размер на 203 114,88 лв. и лихви в размер на 7691,05 лв. за периода от преустановяване на бездействието (30.06.2023г.) до подаване на исковата молба (07.10.2024г), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (07.10.2024) до окончателното й изплащане, като в останалата част до претендирания размер 230 550.95 лв. и лихви до претендирания размер 11 743,08 лв. искът е отхвърлен. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че за КЕВР е съществувало нормативно установено задължение да измени определените премии, считано от 01.01.2024г. и да издаде решение съгласно чл.31б, ал.2 ЗЕ, което е решение по цебесъобразност. По делото не е установено по категоричен начин настъпването на вреди под формата на пропуснати ползи. Моли за отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне на кумулативно съединените искове, както и оставяне в сила на решението в отхвърлителната му част. Претендира присъждане на разноски. С частна жалба, касационният жалбоподател обжалва определение № 17133/20.05.2025г. по адм.дело № 9836/2024г. на АССГ, в частта с която съдът е отказал присъждане на КЕВР на адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. Моли за отмяна на определението и присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение в размер на 2 754 лв., пропорционално на претендирания размер от 18 000 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. В съдебно заседание касационният и частен жалбоподател, чрез адв. Шотекова, поддържа изложеното в жалбите. Претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът по касационната жалба и по частната касационна жалба „ЕКО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК 201178513, чрез адв. И. Церовски, преупълномощен от Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Павлова, оспорва касационната жалба и частната жалба като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски съгласно приложен списък. От страните са представени подробни писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната касационна жалба на КЕВР. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав преценява, че касационната и частна жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по искова молба, вх. № 27785/07.10.2024г., от „ЕКО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР да изпълни задължението си по чл. 31б, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в периода 01.01.2024г. – 30.06.2024г. в общ размер от 205 306,47 лв., от които главница в размер на 195 360,32 лв. и 9 946,15 лв. законна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, претърпени при продажбата на произведената от експлоатираната от ищеца електрическа централа електрическа енергия и продадена на организиран борсов пазар, чрез търговец на електрическа енергия, за които през исковия период са получени премии за компенсация от Фонд ”Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) в по-нисък размер, тъй като КЕВР не е изпълнила задължението си по чл. чл. 31, ал.2 от ЗЕ да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Ищецът твърди, че ако КЕВР бе изпълнил задължението си за изменение на премията съобразно изменението на прогнозната пазарна цена, то за стопанисваната от него ФЕЦ „Еко-Строй” при прогнозна пазарна цена за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., в размер на 183,70 лв./МВтч, премията, която е следвало да определи КЕВР и която е следвало да получи „ЕКО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД е в размер на 301,90 лв./МВтч, а не 235,33 лв./МВтч по Решение Ц-13 от 30.06.2023 г. на КЕВР. С оглед приетите заключения по допуснатите съдебно-икономически експертизи, е допуснато на основание чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК изменение на размера на исковите претенции до 230 550,95 лв. главница и лихва в размер на 11 743,08 лв. В условията на евентуалност с писмена молба в първото съдебно заседание ищецът претендира на основание чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ посочените суми като обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от нарушение на КЕВР на правото на ЕС, чл.4, пар.3 и чл. 6, пар. 1 и пар. 2 от Директива (ЕС) 2018/2021 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018г. Установено е от АССГ, че ЕКО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност 4,68 Мвт, разположена в ПИ 153054, м. „Хаджийски ливади“, землището на с. Мало Конаре, община Пазарджик, област Пазарджик (ФЕЦ „Еко-Строй“), въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК-07-Пз-31/10.05.2012 г., издадено от началник РО “НСК" - Пазарджик при РДНСК ЮЦР-Пловдив. Произвежданата от дружеството електрическа енергия се изкупува по преференциална цена 485,60 лв./МВтч, съгласно договор, сключен с „ЕВN България Електроснабдяване" Дългосрочен договор за изкупуване на електрическата енергия от ФЕЦ „Еко-Строй"№122-1 от 25.02.2011 г. за срок от 20 години и Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. Дружеството има сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия №ДПП012/28.06.2023 с „Ф Инвест” ЕООД, лицензиран търговец на електрическа енергия, изменен с Допълнително споразумение от 05.12.2023 г. Срокът на договора за изкупуване е до 30.06.2024 г. Договорът за изкупуване с търговец е сключен на основание чл. 100, ал. 6 ЗЕ и чл. 11, т. 17 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). „ЕКО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД има сключен с ”Ф Инвест" ЕООД Договор за участие в балансираща група №ДБГ012/28.06.2023 г., за срок 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г. С Решение № Ц-13/30.06.2023 г. КЕВР е определила премии за производителите като разлика между приложимата преференциална цена 485,60 лв./МВтч и прогнозната пазарна цена за съответната група 250,27 лв./МВтч, изчислена на база определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за базов товар за предстоящия регулаторен период в размер на 256,37 лв./МВтч и коефициента за групата 0,97619. Определената премия, относима за ищеца, е в размер на 235,33 лв./МВтч, считано от 01.07.2023г. Дружеството има сключен с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“(ФСЕС) Договор за компенсиране с премии № ВЕИ-84 от 31.10.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. със срок до 10.05.2032 г., като размерът на премията по Договора за премии се определя на основание §68. ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ, а именно - разлика между определената до влизането в сила на ПЗР към ЗИД на ЗЕ преференциална цена (в случая 485.60 лв./МВтч) и определената прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник (в настоящия случай - слънчева енергия). За произведеното количество електрическа енергия за периода 01.01.2024 г. – 30.06.2024г. ищецът, видно от представените доказателства, е получил от ФСЕС премии по Договора за премии, както следва: За месец януари 2024 г. за 368 МВтч. е получил премия в размер на 86601,44 лв.; За месец февруари 2024 г. за 386 МВтч. е получил премия в размер на 90837,38 лв.; За месец март 2024 г. за 439,34 МВтч. е получил премия в размер на 103389,88 лв.; За месец април 2024 г. за 550 МВтч. е получил премия в размер на 129431,50 лв.; За месец май 2024 г. за 523 МВтч. е получил премия в размер на 123077,59 лв.; За месец юни 2024 г. за 668 МВтч. е получил премия в размер на 157200,00 лв. Установено е от събраните по делото доказателства, че в исковия период не е налице изменение на определената от КЕВР с Решение Ц-13/30.06.2023г. премия в размер на 235,33 лв./МВтч. Това е сторено с Решение № Ц-15 от 30.06.2024г. Допусната е съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която, като е използвала, въведената в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, Методика за определяне на прогнозна пазарна цена - Раздел III „а" и като е приложила начина, по който е определена прогнозната пазарна цена за групата на производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия(в която попада ищецът) с Решение№ Ц-13 от 30.06.2023 г., за периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024г., е изчислила прогнозната пазарна цена за базов товар на организиран борсов пазар на електрическа енергия за периода 01.07.2023 г. - 31.12.2023 г. по месеци и средно за периода 01.07.2023 г. - 31.12.2023 г. - 192,64 лв./МВтч, изчислила е прогнозната пазарна цена за базов товар на организиран борсов пазар на електрическа енергия за периода 01.01.2024 г. - 30.06.2024г. Като е използвало посочената, вещото лице е дало заключение, че отклонението на определената от КЕВР ППЦБТ от 01.07.2023 г. - 256,37 лв./МВтч спрямо постигната цена на пазар „Ден напред" на БНЕБ до м.12.2023 г. и прогнозната цена за оставащия срок от периода - първо полугодие на 2024г. — 185,47 лв./МВтч е 27,7%. Отклонението в края на м. декември 2023 г. е 27,7%, превишава 15% и се определя за съществено. На база на така направените изчисления, вещото лице е изчислило премията, дължима на „Еко-Строй Инженеринг" ООД за един мегаватчас произведена електрическа енергия от ФЕЦ „Еко-Строй" за периода 01.01.2024 г. – 30.06.2024г. в размер на 313.90 лв. Изчислило и разликата между реализираните приходи от премии на ищеца от Фонд „Сигурност на електроенергийната система" за периода 01.01.2024 г. - 30.06.2024 г., и приходите по премията, изчислена от експертизата, която е установена по месеци и в общ размер възлиза на 230 550,95 лв. Въз основа на така получените суми е изчислена и законната лихва за забава върху тях в съответствие с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съдът е кредитирал варианта на изчислението на вещото лице, с използваните данни за м. декември 2023г., предоставени от КЕВР в допълнителната СИЕ, доколкото изменението на премиите се прави към месец декември, премиите се изменят на база месец декември от 01 януари на следващата година и такава е и практиката на КЕВР от 2022 г. и 2025г. Съдът, анализирайки относимата нормативна уредба и предвид събраните доказателства, е приел исковата претенция по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за основателна с оглед наличието на кумулативните предпоставки. Направил е извод, че за КЕВР е съществувало нормативно установено задължение да измени определените премии, считано от 01.01.2024г., вследствие на което е изпълнена първата предпоставка за ангажиране на отговорността, тъй като КЕВР е бездействал и не е приел решение по чл.32б, ал.2 от ЗЕ за изменение на определените премии, при наличие на ,,съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар". Позовал се е на легалната дефиниция на това понятие по смисъла на §1, т. 16а от ДР на Наредбата №1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) - "съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар" е налице, ако това изменение е в размер над 15 на сто. Такова съществено изменение е съществувало и то е установено с приетото по делото експертно заключение, поради което бездействието от страна на КЕВР да измени определените премии, съгласно разпоредбата на чл. 32б, ал.2 от ЗЕ е незаконосъобразно. Според първоинстанционния съд като не е получило премиите в размера, в който е следвало да бъдат изменени от КЕВР, за дружеството е настъпила вреда от бездействието на административния орган, която представлява разликата между изплатените му премии през исковите периоди и тези, които биха били изплатени, ако органът не бе бездействал и бе изпълнил задължението си по чл. 32б, ал.2 от ЗЕ да ги измени. Премията за съответната групата производители се определя като разлика между приложимата преференциална цена и прогнозната цена за тази група, коригирана с относимия коефициент. Кредитирайки допълнителната СИЕ в частта, в която вещото лице е отговорило на поставените въпроси, като е използвало данните към месец декември 2023г., предоставени от КЕВР с официален документ, приет като доказателство по делото и неоспорен от страните, при прогнозна цена за базов товар към края на м. декември 2023 г. 185,47 лв./МВтч.; групов коефициент, изчислен от КЕВР в Решение № Ц-13/ 30.06.2023г. - 0,97619 и прогнозна пазарна цена за групата на производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия в размер на 181,05 лв./МВтч., премия за електрическа енергия, произведена от слънчева енергия при преференциална цена 485,60 лв./МВтч. е изчислена на 304,55 лв./МВтч. „ЕКО СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е получил приходи от премии в размер на 235,33 лв./МВтч. При премия на стойност 304,55 лв./МВтч, би получил допълнителни приходи от премията в размер на 69,22 лв./МВтч. Разликата между реализираните приходи от премии от „ЕКО СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, изплатени от Фонд „Сигурност на електроенергийната система" за периода 01.01.2024 г. -30.06.2024 г., и приходите от коригираната премия в размер на 304,55 лв./МВтч, изчислена от допълнителната експертиза, е на обща стойност 203 114,88 лв., като за м. януари 2024г. са в размер на 25472.96 лв., за м. февруари 2024г. – 26718.92 лв; за м. март 2024 – 30411,11 лв.; за м. апри38071,00 лв; за м. май 2024г – 26202.06 лв. и за м. юни 2024г. – 46238,83 лв. В тези размери съдът е уважил обективно кумулативно съединените искове, предявени от „ЕКО СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, приемайки пряка причинна връзка между установеното бездействие на КЕВР и вредата, претърпяна от дружеството. Над посочените размери исковата претенция е отхвърлена. Уважена е и акцесорната претенция за заплащане на лихви върху главниците на присъжданите обезщетения от момента на преустановяването на незаконното бездействие на административния орган – 30.06.2024г., съобразно разрешението, дадено с Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК и по т.4 от ТР № 3/22.04.2005 год. по тълк. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС. След като е приел за основателен искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съдът не е разгледал предявеният в условията на евентуалност иск за присъждане на обезщетението на основание чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ и по този иск липсва произнасяне. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд в съответствие с чл.218 и чл.220 от АПК намира, че касираното решение в валидно, допустимо и правилно. Предвиденият в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ фактическият състав на предявените главни искове, в процесния казус, кумулативно включва: 1. наличие на незаконосъобразно бездействие; 2. наличие на причинена вреда и установяване на нейния размер; 3. причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Установените фактически обстоятелства от първостепенния съд обуславят извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Неоснователни са доводите на касатора за липса на първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилна е преценката на съда относно наличие на незаконосъобразно бездействие от КЕВР при неизпълнение на изискването по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката. Правилно съдът е приел, че неизпълнението на това задължение съставлява липса на волеизявление на административния орган, което по своя характер представлява материално действие, за което административният орган е пряко задължен по силата на правна норма. Фактическото действие също може да бъде юридическо (правно) действие, както и волеизявлението на административния орган, т.е. законодателят да му е придал правно значение, да го е направил юридически факт. В случая се отнася до непредприемане на фактически действия по издаване на административен акт, насочен към изпълнение на задължение по силата на закон от административния орган за изменение на премиите след изтичане на 6 месечния срок и при изпълнение на предпоставките по чл.31б, ал.2 от ЗЕ. Бездействието на органа може да се изразява както във фактически, така и в правни действия в зависимост от съответното задължение, което този орган има по закон. В този смисъл е трайната практика на ВАС (решение №1791 от 09.02.2018г. по адм. д. №8904/2016г., решение №10568 от 16.08.2018г. по адм. д. №9045/2017г., решение №1950 от 06.02.2020г. по адм. д. №2432/2018г., решение №2914 от 20.03.2025г. по адм. д. №9719/2024г.). Настоящият инстанция намира, че касационните доводи за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд е извършил пълно и цялостно обсъждане на всички относими доказателства, представени от страните, като е анализирал както приложените и приобщени към делото писмени доказателства, така и заключенията на основната и допълнителната съдебно-икономическа експертиза. Доколкото по делото не се установява съдът да е отказал събиране на относими доказателства или да е препятствал осъществяването правото на защита на която и да е от страните, оплакванията на касатора за нарушаване на процесуалните му права следва да бъдат оставени без уважение. Касационната инстанция не споделя и довода на касатора, че АССГ е следвало да се вземат предвид единствено данни за месец ноември 2023 г. при определяне на прогнозната пазарна цена. Първоинстанционният съд е изложил ясни и съответстващи на доказателствата мотиви за приемане на данните за месец декември 2023 г., като се е позовал на обстоятелството, установено и от заключението на допълнителната експертиза, че именно данните за месец декември са използвани традиционно от регулатора като база за изчисляване на премиите, валидни от началото на следващата година. Доколкото въпросната допълнителна експертиза, изготвена въз основа на официално предоставените от КЕВР данни, не е оспорена от страните, коректно първоинстанционният съд я е кредитирал и е основал изводите си на установеното от експерта отклонение, надвишаващо предвидения в закона праг от 15 на сто. Неоснователно е и възражението, че евентуално задължение за изменение на премиите е възникнало едва на 13.04.2024 г. Съгласно чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката, задължението за изменение възниква при кумулативно наличие на две условия: /1/ съществено изменение на прогнозната пазарна цена и /2/ изтичане на минималния шестмесечен срок от последната промяна. Първоинстанционният съд е констатирал, че последната промяна на премиите е извършена с Решение Ц-13/30.06.2023 г., а същественото отклонение е налице към месец декември 2023 г. При тази фактическа обстановка правилно е прието, че предпоставките за изменение на премиите са били изпълнени към 01.01.2024 г., а не към посочената от касатора по-късна дата. С оглед изложеното в мотивите на първоинстанционния съд не се констатира допуснато процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на съдебния акт, нито да е ограничено правото на защита на касатора. Настоящият състав намира за неоснователни и касационните доводи за необоснованост на решението. Изводите на АССГ относно наличието на „съществено изменение“ по смисъла на § 1, т. 16а от ДР на Наредба № 1/2017 г. почиват на приетото по делото заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, изготвено въз основа на официално предоставени данни и прието без възражения. При установено отклонение от 27,7%, тоест над прага от 15%, правилно първоинстанционният съд е приел, че правнорелевантният факт, пораждащ задължението по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, е налице. Необоснованост не се извежда от наличието на изготвени варианти на експертизата, отразяващи различен момент към който са взети данните, тъй като съдът е изложил съображения защо приема за релевантен варианта с данни към края на м. 12.2023 г. При това положение не е налице противоречие между фактическите констатации и направените правни изводи. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон. На първо място, правилен е изводът на АССГ относно характера на компетентността по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ. След законодателната промяна разпоредбата въвежда задължение за КЕВР да изменя премиите, а не възможност за действие по целесъобразност, каквато е съществувала при предходната редакция. Законът обвързва упражняването на това правомощие с настъпването на обективно установимо условие, а именно съществено изменение на прогнозната пазарна цена, което е нормативно определено като отклонение над 15 на сто, както и със сроково ограничение премиите да не се изменят по-често от веднъж на шест месеца. При наличие на тези предпоставки регулаторът следва да предприеме действия по изменение на премията, а липсата на произнасяне или действие несъмнено представлява противоправно бездействие. Неоснователни са и доводите на касатора, че вредите са хипотетични и недоказани. По делото е установено, че „ЕКО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е осъществявало производство и реализация на електрическа енергия по механизма за подпомагане чрез премии и през процесния период действително е получавало премия в размер на 235,33 лева за мегаватчас, определена с действащ административен акт на КЕВР. При наличие на законово задължение за изменение на премията и при установен по приетата съдебно-икономическа експертиза размер на премията, който би следвало да бъде определен при актуализирана прогнозна пазарна цена, а именно 304,55 лева за мегаватчас, разликата между дължимото при законосъобразно поведение на административния орган и реално изплатеното съставлява размера на пропусната полза. Тази пропусната полза е сигурна, предвидима и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, тъй като се извежда пряко от нормативно предвидения механизъм и от доказаните количества произведена и реализирана енергия при занижен размер на премията. Размерът на пропуснатата полза е определен въз основа на експертно заключение, базирано на официални данни и при приложение на относимата методика, поради което представлява допустимо и общопризнато доказателствено средство за установяване на вреди от този вид. Общите възражения на касатора срещу използвания изчислителен подход, при липса на насрещна експертиза или конкретни доказателства, които да опровергават входните данни или метода на формиране на резултата, не са достатъчни да разколебаят извода на първоинстанционния съд за доказаност на вредата до присъдения размер и не могат да бъдат подкрепени от настоящата инстанция. Не може да бъде споделено и възражението на касатора за липса на пряка причинно-следствена връзка поради съществуването на облигационни отношения с ФСЕС. Изплащането на премиите се осъществява по силата на нормативно уреден механизъм, при който определящ за размера на дължимото плащане към производителя е актът на регулатора, с който се установява стойността на премията. Именно противоправното бездействие за иницииране на административно производство за неговото изменение при настъпване на законовите предпоставки, предопределя размера на престацията, която производителят следва да получи за съответния период от ФСЕС. Сключеният договор с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ има подчинен и обслужващ характер спрямо нормативно установения режим на компенсиране. Той урежда единствено начина на администриране на плащанията, отчитането на произведените количества и реда за разплащане, но не поражда сам по себе си правото на премия и не съдържа правна възможност страните да определят, договарят или изменят нейния размер. Размерът на премията произтича от закона и се конкретизира единствено чрез решение на КЕВР. Предвид на изложеното договорът не представлява самостоятелна причина за настъпването на вредоносния резултат и не е годен да прекъсне причинно-следствената връзка между противоправното бездействие на КЕВР и настъпилата имуществена вреда. Неблагоприятният имуществен резултат следва пряко и непосредствено от неизпълнението на задължението на регулатора да инициира производство за актуализиране на премията при наличие на законовите предпоставки, което води до изплащане на по-нисък размер от дължимия за съответния период. По възражението на касатора, че не е следвало да се присъжда обезщетение за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., настоящият състав приема, че първоинстанционният съд правилно е определил началния момент на противоправното бездействие и съответно обхвата на дължимото обезщетение. По делото е установено наличието на съществено изменение на прогнозната пазарна цена към месец декември 2023 г., което надхвърля нормативно определения праг от 15%. Установено е още, че след Решение Ц-13 от 30.06.2023 г. премията не е била изменяна, поради което към 01.01.2024 г. е възникнало задължение КЕВР да коригира размера на премията. При тази фактическа обстановка са били налице едновременно и двете предпоставки, при които чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ задължава регулатора да измени премията. В случая за КЕВР е възникнало изискуемо задължение да предприеме действия по изменение на премията, като на 01.01.2024 г. е следвало да постанови административен акт в тази връзка, а неинициирането на административно производство съставлява противоправно бездействие. Това бездействие е продължило до 30.06.2024 г., когато регулаторът е упражнил предоставеното му от закона правомощие и е изменил премията с Решение Ц-15. Именно в този времеви отрязък се реализира неблагоприятният имуществен резултат, тъй като през него на ищеца е изплащан по-нисък от дължимия размер премия, поради което обезщетението правилно е определено за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. Наред с изложеното, настоящата инстанция намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд относно присъждането на лихвите. АССГ законосъобразно е приел, че при уважаване на главната претенция за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателна и акцесорната претенция за законна лихва върху присъденото обезщетение, доколкото лихвата следва съдбата на главницата. Правилно е възприет и критерият за началния момент, от който обезщетението се олихвява, а именно моментът, в който вземането става изискуемо, което при вреди от незаконосъобразни бездействия на административни органи е моментът на преустановяване на противоправното поведение, в унисон с установената съдебна практика – ТР №3 от 22.03.2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с този принцип първостепенният съд основателно не е кредитирал изчисленията на вещото лице относно лихвите, доколкото същите са били формирани при начален момент, предхождащ изискуемостта на вземането, и е извършил самостоятелна проверка и изчисление на дължимата законна лихва до датата на предявяване на иска. Не е налице процесуално нарушение и при използвания от АССГ способ за изчисление, тъй като определянето на законната лихва е аритметична операция, която не изисква специални знания, а ползването на общодостъпен електронен инструмент за изчисляване на лихва не компрометира доказателствената основа на извода, доколкото съдът е посочил периода и главницата, върху която се начислява лихвата. При тези данни правилно е определен и присъденият размер на законната лихва за периода до подаване на исковата молба, както и правилно е присъдена законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Ето защо касационните възражения, доколкото обхващат и присъждането на лихвите, не обосновават извод за неправилност на съдебния акт и не съставляват отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изложеното, касационните оплаквания са неоснователни и Решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По частната жалба срещу определение № 17133/20.05.2025 г. настоящият състав приема следното, че първоинстанционният съд е допълнил решението в частта за разноските, като е присъдил на КЕВР сума съобразно отхвърлената част от исковете. Определението е постановено при спазване на правилата за присъждане на разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенциите и не противоречи на закона. Оплакванията в частната жалба са неоснователни, поради което определението следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация „ЕКО-СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лева, за което са представени доказателства за реалното им плащане. От процесуалния представител на касатора е направено своевременно възражение за прекомерност на поисканото от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6532 евро, равностойно на минималния размер от 12 775 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, вр. чл.7,ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,