Определение № 348 от 21.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1714/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. срещу решение №52 от 06.03.2019 г. по гр.д.№3383/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1108 от 02.03.2018 г. по гр.д.№2/17 г. на ОС Благоевград, с което са отхвърлени предявените от Д. М. срещу „ГБ Британия Сейнт Дейвидс” ЕООД и „УниКредит Булбанк” АД главен иск за установяване на недействителност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в н.а. №93 от 2007 г., предявен на основание чл.162, ал.2 от ЗЗД (поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало/учредило ипотеката върху него), и евентуалните искове за установяване на недействителност на договора за ипотека, предявени на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД (поради невъзможен предмет – липса на обремененото право на строеж към момента на учредяване на ипотеката), чл.26, ал.2 вр. чл.170 от ЗЗД (поради невъзможен предмет – неопределеност на част от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяване), чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави), по отношение на имоти с идентификатор № 02676.151.63.1.9 и идентификатор № 02676.151.63.1.13. и с което е отхвърлен иска с правно основание чл.21, ал.2 от ЗЗД предявен от Д. М. срещу „УниКредит Булбанк” АД за сумата от 10 000 лв., неимуществени вреди от непозволена намеса в установени договорни отношения между нея и кредитоискателя.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано спроизнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. От кой момент възниква ипотечното право върху сградата, когато се учредява ипотека върху поземлен имот и върху бъдеща сграда, която предстои да се построи в имота: дали от момента на сключване на ипотечния договор, когато сградата все още не съществува или от момента на възникване на сградата, установен по правилата на ЗУТ.

2. Възниква ли ипотечно право върху сграда, когато е учредена ипотека върху правото да се построи бъдеща сграда, но при възникването на имота собственикът на новопостроения обект е различен от собственика на терена, сключил договор за ипотека.

3. Съществува ли идентитет между предмета на договор за учредяване на ипотека от собственик на терен върху бъдеща сграда, която той предвижда да построи в имота си и да стане неин собственик по приращение и предмета на договор за учредяване на ипотека от суперфициар върху придобито право на строеж да построи сграда и идентично ли е правото на собственика да построи и придобие по приращение с ограниченото право на строеж.

4. Налице ли е нарушение на чл.170 от ЗЗД – размера на сумата, за която се учредява ипотеката, респективно възниква ли ипотечно право върху обект, включен в обема на ипотекирана сграда, заедно с други такива, когато в ипотечния акт не е посочена частта от общото задължение, за което е учредена ипотеката, която обезпечава този обект.

5. Съществува ли задължение за въззивната инстанция да обсъди в решението си всички факти, относими към предмета на делото, независимо от това дали са аргументи, факти или възражения на страните и може ли да откаже да се произнесе по доказателства, като априори ги обяви за ирелевантни, без да представи независима оценка на фактически материал, събран по време на двете инстанции и бе да разгледа новооткритите обстоятелства във взаимна връзка и в светлината на ново правно аргументиране.

6. Налице ли е нарушение на принципа на добрите нрави, когато банка в общите условия по договор за кредит и в самия договор поставя задължително условие за отпускане на кредит и усвояване на същия, подписването на допълнителни анекси към вече подписани предварителни договори с една единствена цел – ограничението да не се ипотекира правото, предмет на предварителния договор, да отпадне и всъщност да може да се ипотекира с цел обезпечаване на чужд дълг и задължение. Спрямо първи, втори и пети въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите - че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по касация не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвиденияот закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от касатора срещу „УниКредит Булбанк” АД иск за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на „УниКредит Булбанк” АД поради нищожност /предвид липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало, респективно учредило ипотеката върху него, поради невъзможен предмет и поради нарушение на добрите нрави/ на сключения между Банката, в качеството на ипотекарен кредитор и „ГБ Британия Сейнт Дейвидс” ЕООД, в качеството на ипотекарен длъжник, договор за учредяване на ипотека, за обезпечаване задълженията на ипотекарния длъжник по сключен с ипотекарния кредитор договор за банков кредит, като ипотеката е учредена върху терен - собственост на ипотекарния длъжник и правото на строеж върху същия, включващо правото да се построи жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект от 24.11.2006 г., състояща се от обекти, индивидуализирани в нотариалния акт съгласно проекта, вкл. процесните апартаменти С 9 и С 13.

Първоинстанционният и въззивният съд са счели, че са сезирани с и са разгледали главен иск за установяване на нищожност на процесния договор за ипотека поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, учредило ипотека върху него, съединен евентуално с искове за установяване на нищожност на договора за ипотека поради невъзможен предмет и поради накърняване на добрите нрави. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се установява, че дружеството-ответник е поело задължение да прехвърли на ищцата право на строеж върху два обекта, като за изпълнение на строежа е сключило с банката-ответник договор за кредит, посредством който е получило средства за изпълнение на проекта, а за да обезпечи задължението си към банката, дружеството е ипотекирало собствения си терен, върху който ще се построи сградата както и правото на строеж върху него, включително правото да се построи жилищния комплекс, в който се намират двата имота на ищцата. Посочил е, че след сключването на договора за ипотека на правото на строеж /на 10.10.2007 г./, ищцата е закупила с нотариалният акт от 15.11.2007 г., правото на строеж върху двата процесни апартамента – т.е. тя е придобила правото на строеж вече обременено с тежест, като е ирелевантно кога ищцата е заплатила изцяло продажната цена - за валидност на закупуването на правото на строеж е необходима нотариална форма, поради което при това положение със закупуването на ипотекираното вещно право ищцата изначално е приела да отговаря за чужд дълг в рамките, очертани от ипотеката. Счел е, че ищцата се домогва да установи по главната си искова претенция, че договорът за учредяване на ипотека е недействителен, тъй като към момента, в който като самостоятелни вещи са възникнали двата апартамента, техен собственик вече е била тя, а не дружеството, което е учредило ипотеката, като за аргументиране на тезата си се позовава на нормата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, според която ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Не е споделил доводите, че ипотеката е учредена от лице, което не е собственик на ипотекираното право, като е изложил съображения, че подобно тълкуване е превратно - установил е, че към момента на учредяването на вещната тежест, дружеството е било собственик на терена, респ. на правото на строеж, което е част от правото на собственост, поради което към 10.10.2007 г. дружеството е имало право да ипотекира вещното право на строеж, като единствен негов титуляр, а закупувайки това право на 15.11.2007 г. ищцата е получила в патримониума си обременено право, но същата /сключвайки нотариалния договор/ е приела да носи тежестта и рисковете от това, като след като двата имота са придобили статут на самостоятелни вещи /след успешното реализиране на правото на строеж/, те са продължили да носят ипотечната тежест. Намерил е за неоснователна и тезата на ищцата, че към 2007 г. е следвало да бъде взето нейното съгласие за учредяването на ипотеката, тъй като ипотеката е учредена след отпадането /с анекс № 2/ на ограничителната клауза в договора, а закупувайки ипотекирано право на строеж при спазване на нотариалната форма за това, ищцата недвусмислено пред надлежен орган е заявила съгласието си да закупи обремененото с тежест право. За пълнота е изразил становище, че разрешението дадено в Решение № 39 от 24.03.2014 г., по гр. д. № 5059/2013 г., Г. К., І ГО, ВКС, на което се позовава ищцата, е по казус със сходна, но не съвпадаща фактическа обстановка /разпростиране на ипотеката върху бъдещата сграда, когато правото на строеж е останало в единна съвкупност с правото на собственост върху терена, за разлика от случая, който се характеризира с това, че ипотекираното право на строеж е станало собственост на ищцата и то след ипотеката, и няма основание да се счита, че ипотеката (която следва вещта) няма да породи своето действието спрямо банката – ипотекарен кредитор/. По евентуалния иск за установяване на нищожност на процесната сделка поради невъзможен предмет, с оглед твърденията, че към момента на учредяване на ипотеката, обремененото право не е съществувало, въззивният съд, позовавайки се на ТР №3 от 28.06.2016 г. по т.д №3/2014 г. на ОСГК на ВКС е изложил съображения, че за да е налице нищожност поради невъзможен предмет, следва последният да не е съществувал към момента на сключването на сделката и да няма възможност същият да възникне в последствие, като при спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие, предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. Счел е, че в хода на процеса не са събрани никакви доказателства, които да подкрепят тезата на ищцата, напротив – установява се, че правото на строеж (като една от съставните части на правото на собственост) е съществувало валидно в патримониума на дружеството-ответник и то, в съответствие с всички законоустановени предпоставки, е предоставило това свое право като обезпечение на банката.

Намерил е за несъстоятелна е тезата на ищцовата страна, че за да бъде надлежно ипотекирано правото на строеж следва първо да бъде учредено, тъй като подобно тълкуване не почива нито на правната доктрина, нито на законовите разпоредби - липсва каквото и да е изискване титулярът на правото на собственост да извършва действия по „отделяне на вещното право на строеж“ от правото на собственост, за да може да се счита за възникнало и като условие, за да се извършат с него правни действия – в случая по ипотекиране в полза на кредитор. Изразил е становище, че следва да се подчертае, че в договора за ипотека изрично и подробно са изброени всички бъдещи обекти /съгласно техническата документация/, които запълват съдържанието на правото на строеж в конкретния имот, респ. които са предмет на ипотечната тежест, като два от тези имота, надлежно описани по площи и граници, са процесните апартаменти, правото на строеж върху които ищцата е закупила. Достигнал е до извод, че подлежи на отхвърляне и вторият евентуален иск за установяване на нищожност на договора за ипотека поради противоречие с чл.170 от ЗЗД и наличие на неяснота /неопределеност/ на обезпеченото вземане – в договора за ипотека надлежно е посочен конкретно размера на вземането, за което се учредява ипотеката /3 450 000 лв./, както и върху кои конкретни бъдещи обекти /при реализирането на правото на строеж/ ще се разпрострат ипотечните права. Посочил е, че по силата на чл.150, ал.2 от ЗЗД ипотеката е неделима и тя тежи върху всяка част от имота за цялото вземане, поради което ипотеката тежи върху имота на ищцата за цялото посочено в нотариалния акт вземане, като целият размер на вземането на банката е обезпечен с всички имоти, възникнали в резултат на осъщественото право на строеж. По отношение на иска за установяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави, е изразил становище, че същият отново се явява неоснователен, тъй като по делото не са се събрали доказателства за установяване на твърденията, че банката е нарушила принципа на добрите нрави, като е мотивирала дружеството-ответник да промени договора във вреда на ищцата, респективно не се установяват нарушения на общи принципи и нравствени правила - установява се, че дружеството-ответник и банката са предприели действия по финансиране на проекта, което само по себе си е в интерес на ищцата, чиято правно-значима цел е била да придобие двата имота и именно за да изпълни задълженията си дружеството е сключило договор за кредит, който в съответствие със законовите изисквания, е обезпечила със свое имущество.

Приел е, че обстоятелството, че ищцата е закупила ипотекирано право на строеж, е резултат от нейн личен избор и по никакъв начин не може да се приеме, че тя е била подведена да стори това от банката или дружеството-изпълнител, като няма налични и никакви данни, които да налагат извод, че в нарушение на добрите нрави ищцата е подписала втория анекс към предварителния договор, с който ограничението за ипотекиране на имота е отпаднало. Посочил е, че при осъществяване на дължимата служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, не е установил наличие на такива, които да поставят ищцата, в качеството й на потребител, в по-неблагоприятно положение спрямо съдоговорителя й или такива, които са уговорени в нейна вреда, или поставящи я в значително неравновесие с оглед правата и задълженията, както и че проверка за неравноправни клаузи не може да се осъществява в договорната връзка между двамата ответници, тъй като ищцата, в качеството й на потребител, не е страна по тези съглашения, следователно защитата й не може да бъде осъществена по реда на прогласяване на нищожност на неравноправни клаузи, а по друг път. По отношение на иска с правно основание чл.21, ал.2 от ЗЗД е намерил, че специалният деликтен състав за отговорност за вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на договор, включва всички елементи на извъндоговорната отговорност - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, но с особености, отграничаващи състава на чл. 21, ал. 2 ЗЗД от общия деликт по чл.45 от ЗЗД - за проявлението на квалифицирания състав е необходимо съществуването на договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице, чуждо на облигационната връзка, спрямо което договорът няма действие и с поведението си третото лице - делинквент следва противоправно да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по договора. Изразил е становище, че изискването на закона за наличието на недобросъвестност на третото лице сочи на умисъл като форма на вината, поради което вината не се презюмира, а в случая такава вина в хода на процеса не е установена и на това основание искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Настоящият състав намира, че независимо от формулираните въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, свързани с изразените от въззивния съд мотиви по разгледаните искове за нищожност на договора за ипотека, касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение в посочената част /по отношение на отхвърления иск по чл.21, ал.2 от ЗЗД въпроси не са формулирани и касационно обжалване не може да бъде допуснато/. В случая ищецът е формулирал петитум за установяване несъществуването в полза на втория ответник на ипотечно право, поради твърдяната на различни основания нищожност на договора, като именно това е била и претенцията на ищеца, макар че са налице твърдения за нищожност на договора, която квалификация съдът не е бил длъжен да възприеме.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,