Определение № 8 от 14.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1676/2018 г.

Производството е по реда на чл.282, ал. 5 ГПК. Образувано е във връзка с постъпила молба от „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, с която се иска отмяна на постановеното спиране на въззивно решение № 499/26.02.2018 г. по т.д. № 2461/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд и освобождаване на внесената от банката по сметка на ВКС сума от 167915,67 лв. на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: „Банка Пиреос България“ АД, гр. София, е внесло сумата от 167915,67 лв., постъпила по сметка за обезпечения на ВКС на 18.04.2018 г. /съгласно приложено по делото удостоверение на гл. специалист-счетоводител на ВКС от 07.01.2018 г./ за спиране, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на обжалваното въззивно решение № 499/26.02.2018 г. по т.д. № 2461/2017 г. на САС. С определение № 245 от 27.04.2018 г. по ч.т.д. № 1196/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., е спряно изпълнението на горецитираното решение. С определение № 543 от 28.11.2018 г. по настоящото дело обжалваното решение не е допуснато до касационен контрол. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, „след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено”. В процесния случай искът нито е бил отхвърлен, нито образуваното по него производство е било прекратено. Напротив, съгласно чл. 296, т. 3 ГПК, след датата 28.11.2018 г. е налице влязло в сила въззивно решение, с което молителят е бил осъден да заплати на „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност /, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 139563,91 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода 24.11.2014 г. – 22.07.2015 г., върху сумата 2 097 678,47 лева - подлежаща на връщане положителна разлика след реализирането на финансово обезпечение по репо-сделка от 17.06.2014 г., к а к т о и потвърдено първоинстанционното решение, за осъждане молителя да заплати на „КТБ” АД / в несъстоятелност / обезщетение за забава в размер от 24 393,74 лева, за периода 22.07.2015 г. – 12.11.2015 г. и сумата от 3 958,02 лева - неизплатена част от получената от ответника положителна разлика, вследствие реализираното на 24.11.2014г. финансово обезпечение, предоставено от „ КТБ „ АД / в несъстоятелност / по договор за кредит от 17.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата,считано от 12.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Отделно от това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК настоящият молител е задължен за заплащането на съдебно-деловодни разноски в полза на банката ищец. Следователно, извън предпоставките по чл. 282, ал. 5 ГПК, връщане на внесената, като обезпечение, сума по специалната набирателна сметка на ВКС е възможно само при представяне на писмени доказателства от насрещната страна по спора или от съответния съдебен изпълнител за пълното удовлетворяване на кредитора „Корпоративна търговска банка„ АД /в несъстоятелност/. При липса на такива доказателства, молбата на „Банка Пиреос България“ АД, с правно основание по чл. 282, ал. 5 ГПК, се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение