Определение № 251 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г.

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК във вр.с чл.78 ал.5 ГПК. Образувано е молба на К. К. К. за изменение в частта за разноските на определение № 166 от 19.06.13г.по гр.дело № 2393/13г.на ІV г.о.на ВКС,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същата страна против въззивно решение № 524/22.11.12г.по гр.дело № 625/12г.на Софийски окръжен съд и е осъдена да заплати на ответницата по касация Й. К. сумата 1000 лв разноски за адвокатско възнаграждение.С молбата се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК. В писмен отговор ответницата в производството Й. В. К. заявява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като констатира,че по въпроса: При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер, е образувано тълкувателно дело № 6/12г.на ОСГТК на ВКС,т.3 ,който е от значение за изхода на настоящото производство намира,че следва на основание чл.292 ГПК да спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.