Определение № 60362 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2044/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Б. Л. срещу Определение № 387 от 20.07.2021г. по ч.т.д.№ 1415/2021г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение № 24/18.01.2021г. по ч.т.д. № 22/2021г. на АС София. Апелативният съд е потвърдил определението по т.д.№ 1123/2020г. на СГС, с което е върната молбата на Б. Л. за отмяна по реда на чл.679,ал.1 ТЗ на решение на събранието на кредиторите и е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указанията за представяне на доказателства за внесена такса за призоваване на кредиторите по реда на чл.679,ал.3 ТЗ. С частната жалба се иска отмяна на определението на състава на ВКС. Твърдението е, че оставената без разглеждане частна жалба има за предмет определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо развитието на производството по чл.679 ТЗ определение. Изложени са и съображения за неправилност на изводите на САС, че Л. е надлежно уведомен да внесе таксата за призоваване на кредиторите чрез „Държавен вестник”. Представено е изложение на основанията за допускане на обжалването, каквото законът не изисква в производство по чл.274,ал.2 ГПК. Частната жалба е допустима, но е неоснователна. Настоящият състав изцяло споделя като законосъобразен изводът, че определението на съда по несъстоятелността за прекратяване на производството по искането за отмяна на решението на събранието на кредиторите - чл.679 ТЗ като преграждащо е подлежало на обжалване пред апелативния съд, но с произнасянето на САС е изчерпан редът за инстанционен контрол. Актът на съда по несъстоятелност при уважаване или отхвърляне на молбата за отмяна на решението на събранието на кредиторите - когато се дава разрешение по същество по отношение на спорния предмет на това производство изобщо не подлежи на инстанционен контрол, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС. В конкретния случай жалбата на страната е била допустима и е разгледана от САС именно поради непроизнасяне по същество от съда по несъстоятелността по молбата по чл.679 ТЗ. Последващ инстанционен контрол обаче по отношение на определението на САС е изключен, тъй като се касае за акт, постановен в производството по несъстоятелност и за него е приложима специалната уредба на чл.613а ТЗ. Както се посочи, процедурата по чл.613а, ал.3 ТЗ е изчерпана - постановеното от окръжния съд определение в производството по несъстоятелност преграждащо определение подлежи на обжалване само пред апелативния съд и то по „съответния ред”. Под "съответния ред" по смисъла на чл. 613а ал. 3 ТЗ, за определенията на съда по несъстоятелността, законодателят е визирал предпоставките за обжалваемост, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По тези съображения позоваването от жалбоподателя като аргумент за обжалваемост на определението на апелативния съд на разпоредбата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, е неоснователно и неприложимо. В съответствие със специалните процесуални норми на ТЗ са изводите в обжалваното определение, че актът на СГС за прекратяване на производството по молбата по чл.679 ТЗ не попада в обхвата на определенията, по отношение на които този закон, чрез разпоредбите на чл.613а,ал.1 и на чл.657,ал.5, предвижда двуинстанционен контрол за законосъобразност, както и изводът, че специалните норми на ТЗ изключват приложението на чл.274,ал.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.