Определение № 9666 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Й. Д., против определение № 23834/10.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6864/2025 г. по описа на Административен съд- София град, в частта, с която частично е оставена без разглеждане и е върната предявената от нея искова молба и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна – Министерство на образованието и науката, чрез юрк. М. Христова, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на частната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по предявена от Л. Й. Д. искова молба против Министерство на образованието и науката, с която моли да получи политическа реабилитация след политическа репресия, връщане на работа като учен на върха на научната йерархия с две научни степени „доктор на науките“, създаване от МОН на Център за български език и европейска комуникация при Катедрата по български език при Софийски университет, в съгласие с държавната политика за евроинтерграция на държавата, осигуряване от МОН на 20 работни места и 6 стаи за работа в сградата на Централно управление на БАН /5 за екип и 1 за счетоводител/, осигуряване от държавния бюджет на 1 000 000 лв. за пилотно изследване по европейски образец за една година – магистърски програми за неюристи по европейско право на Съвета на Европа и ЕС, както и обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от недопускане до упражняване на професията за периода от 09.11.2000 г. до 09.06.2025 г. /295 месеца/ в общ размер на 5 310 000 лв., от които 2 300 000 лв. имуществени вреди, равняващи се на месечна заплата от 8 000 лв. за посочения период и 2 950 000 лв. неимуществени вреди по 10 000 лв. на месец. Моли се още съдът да задължи МОН да допусне Д. до изчитане на личните й данни по Регламент № 679/2016 г. на ЕС, като иска два заверени екземпляра на хартия, заявява, че ще иска и заличаване на документи, уронващи престижа й на европейски учен в България. Административният съд приел, че исковата молба на Д. в частта, с която е насочена против Министерство на образованието и науката, и съответно се моли да получи политическа реабилитация след политическа репресия, връщане на работа като учен на върха на научната йерархия с две научни степени „доктор на науките“, създаване от МОН на Център за български език и европейска комуникация при Катедрата по български език при Софийски университет, в съгласие с държавната политика за евроинтерграция на държавата, осигуряване от МОН на 20 работни места и 6 стаи за работа в сградата на Централно управление на БАН /5 за екип и 1 за счетоводител/, осигуряване от държавния бюджет на 1 000 000 лв. за пилотно изследване по европейски образец за една година – магистърски програми за неюристи по европейско право на Съвета на Европа и ЕС, както и да бъде допусната до изчитане на личните й данни по Регламент № 679/2016 г. на ЕС, като иска два заверени екземпляра на хартия, и относно заявлението й, че ще иска и заличаване на документи, уронващи престижа й на европейски учен в България, е недопустима и производството в тази му част следва да се прекрати. За да достигне до горния резултат, първоинстанционният съд приел, че горепосочените искания не са от компетентността на АССГ, във връзка с което се е позовал на разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и чл. 203 АПК. Посочено е, че липсата на формулирано допустимо искане за защита от административен съд, прави исковата молба в посочената ѝ част недопустима, съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба основания за отмяна на оспореното определение. Съдът правилно е приложил закона, като е приел, че искът е частично недопустим, тъй като не е подсъден на административен съд. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Нормата прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Така извън договорната деликтна отговорност на държавата и общините за вреди е уредена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който урежда отговорност за дейността на администрацията (чл. 1 ЗОДОВ) и отговорност за дейността на правозащитните органи (чл. 2 ЗОДОВ). В подведомствеността на административните съдилища по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) попада само отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди/, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, както и да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК. Както правилно административният съд е приел, нито едно от посочените по-горе искания, направени от Л. Й. Д. в исковата ѝ молба, не попада в някоя от точките на чл. 128, ал. 1 АПК и съответно не е от компетентността на административен съд, за да може той да се произнесе по някое от тях със съответния съдебен акт. С оглед изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК във вр. чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение