Определение № 1298 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1029/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Д. М. М. срещу Определение №2418 от 19.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Добрич по адм. дело №742/2025 г. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GRAM-1280281 от 27.10.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Частният жалбоподател - Д. М. М.счита, че определението е неправилно. Излага, че с възможностите, с които разполага, е направил 2 теста за наркотици, които са отрицателни, представени по делото, като един от тях е от лаборатория в Германия, който е с голяма точност, за разлика от „Дръг тест 500“. Това обстоятелство, съпоставено с високия процент на неверни положителни резултати, дадени от изследвания с „Дръг тест 5000“, прави достатъчно вероятно настъпването на вреди в имуществената и неимуществената му сфера. Той ще е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС), което е безспорно ограничаване на правото му на активен шофьор. И към момента се издържа като доставчик на храни към „Соник Транс София“ ЕООД опериращи под търговското наименование - стартъп „Glovo”, което е свързано с управление на автомобил. Полага грижи за пълнолетен учащ. Полагането на труд и използването на МПС е жизнено важно за него и семейството му и би му причинило значителни и трудно поправими вреди, като при всички случаи ще доведе до загубване на работата му. В обжалваното определение е посочена специалната цел на закона по чл. 171 т.1 б. “б“ ЗДвП, която обаче не следва да причинява и значителни или трудно поправими вреди на адресатите. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Добрич е оставил без уважение искането на Д. М. М. за спиране на предварително изпълнение на Заповед № GRAM-1280281 от 27.10.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – Варна, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е изложил, че искането е обосновано с обстоятелството, че М. има сключен трудов договор със „Соник транс София“ ЕООД, по силата на който заема длъжността „куриер“, която е свързана с управление на автомобил и доставка на стоки/храни до клиенти на територията на град Варна. За установяване на твърдението по делото е представен Трудов договор № 225 от 08.08.2025 г. Длъжността на лицето предполага управляване на МПС, за което е необходимо притежание на свидетелство за управление на МПС. Искателят е посочил, че с приложената принудителна административна мярка е възможно да загуби работата си. Изложил е, че ежедневно пътува от гр. Добрич до гр. Варна, където полага своя труд. Продължава да полага грижи за пълнолетното си дете, което е ученик в 12 клас в гр. Добрич. За удостоверяване на посоченото е представено удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 309 от 19.03.2007 г. на длъжностното лице по гражданско състояние на община Добрич – град. Сочи, че е направил допълнително още две изследвания за наркотици в кръвта, които са отрицателни, като се представени резултатите от изследванията. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че изтъкнатите от М. лични и житейски причини не водят до извод за вероятност от причиняване на вреда предвид възможността да се потърси друга работа, несвързана с управление на МПС и предвид на размера на получаваното от оспорващия ежемесечно трудово възнаграждение – 270 лева, което е много под необходимия нетен месечен доход за издръжка на живота на работещ. Доводите на жалбоподателя относно незаконосъобразност на атакувания акт се отнасят до спора по същество и не могат да се квалифицират като „значителна или трудно поправима вреда“. Приел е, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е правилно. Оспорената Заповед № GRAM-1280281 от 27.10.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР – Варна, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените в първоинстанционното производство решения доказателства, се установяват твърденията на М., а именно – че работи по трудов договор, изпълнението на който е свързано с управление на МПС, както и, че полага грижи за пълнолетен, учащ се. Тези твърдения, сами по себе си, не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. В случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да осъществява задълженията си по сключения от него трудов договор, респективно – да получава заплащане за това, но тази вреда не може да бъде квалифицирана значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да използва моторно превозно средство при изпълнение на служебните му задължения, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Поддържаните в частната жалба твърдения за наличието на две изследвания за наркотици в кръвта, които са отрицателни, са неотносими към предварителното изпълнение на заповедта. Целта на прилагането на ПАМ по 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Като е приел, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение