Определение № 248 от 02.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. М., [населено място] срещу определение по чл. 248 ГПК от 19.10.2015г., и допълнително определение по чл. 250 ГПК №168/19.10.2015г., постановени по в.ч.т.д. № 217/2015г. по описа на Апелативен съд – В. Т.. С определение от 19.10.2015г. Великотърновския апелативен съд е оставил без уважение молбата на М. за изменение на определение № 139/21.08.2015г., постановено по същото дело в частта на разноските. С допълнително определение № 168/19.10.2015г. Великотърновския апелативен съд е оставил без уважение молбата му за допълване на определение № 139/21.08.2015г., постановено по същото дело, за обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения изпълнителния лист по ч.гр.д. № 3135/2011г. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради изложени съображения. Моли за присъждане на направените разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът [фирма] – Гърция, действащо чрез своя клон с фирмено наименование „А. Б. – К. Б.” – [населено място] в писмен отговор излага становище за оставяне без уважение на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. По частната жалба срещу определението от 19.10.2015г. С определение от двадесет и шести май, постановено по ч.т.д. №1/2016г. ВКС, състав на първо търговско отделение е отменил определение №139/21.08.2015г. и делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по частната жалба на М. М. срещу определението, с което е прекратено производството по т.дело №1476/2013г. на Великотърновския окръжен съд. Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски, с всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция. Претенцията за разноски е обусловена от разрешаването на правния спор, с който е сезиран съда. В случая с отмяна на определение №139/ 21.08.2015г. се възстановява висящността на спора по частната жалба срещу определението за прекратяване на производството по чл.422 ГПК, което налага отмяна на съдебният акт, с който съдът се произнесъл по молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на това определение в частта за разноските. По частната жалба срещу определение №168/19.10.2015г. С това определение Великотърновският апелативен съд е оставил без уважение молбата на М. по чл.250 ГПК за допълване на определение №139/21.08.2015г. за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело №3135/2011г. по съображения, че е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определението за прекратяване на производството по т.дело № 4176/2013г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Направен е извод, че по молбата по чл.250 ГПК въззивният съд ще има основание да се произнесе ако беше се произнесъл по съществото на частната жалба. След като въззивният съд е обвързал произнасянето по молбата за допълване на определение №139/21.08.2015г. с произнасянето по основателността на частната жалба срещу определение №8/19.02.2015г., постановено по т.д. №1476/2013г., поради отмяната му ще следва да бъде отменено и обжалваното допълнително определение. След връщане на делото Великотърновския апелативен съд ще следва да се произнесе по въведените с частната жалба оплаквания и искания, вкл. по това по чл.415, ал.2 ГПК. Водим от горното съставът Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение