Определение № 222 от 04.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2016 г.

Производство по чл. 282 ГПК. С молба вх. Nо 10135/19.10.2016 година от арх.А. Р. Т. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. П. Р. – САК е поискал спиране изпълнение на въззивно Решение от 29.06.2016 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1511/ 2016 година на Софийския градски съд-ВО, 2а състав, В ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Г. В. Ч. сумата общо от 97 247.00 лева / деветдесет и седем хиляди двеста четиридесет и седем лева/, обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените недвижими имоти, предмет на съдебната делба по същото дело. С определение No 210 от 26.10.2016 год., постановено по настоящото ч.гр.д. No 4578 / 2016 год. на ВКС, II – г.о. е постановено допуснато по реда и на основание чл. 282 ГПК спиране изпълнението на въззивно Решение от 29.06.2016 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1511/ 2016 година на Софийския градски съд-ВО, 2а състав, В ЧАСТТА, с която арх. А. Р. Т. от [населено място], ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на Г. В. Ч. от [населено място] сумата общо от 97 247.00 лева / деветдесет и седем хиляди двеста четиридесет и седем лева/ на основание чл. 31 ал.2 ЗС, обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените недвижими имоти, предмет на съдебната делба по същото дело чрез спиране изпълнението по изп. дело No 20167860400742 на ЧСИ М. М. – С ., под условие, а именно след представянето на документ за несено надлежно обезпечение по чл. 282 ал.2 т.1 ГПК в размер на сумата от 97 247 лв. в седмичен срок. С ЖАЛБА вх. No 10704 от 02.11.2016 година, молителя арх.А. Р. Т. е поискал да се отмени определението за спиране изпълнение на невлязлото в сила решение на въззивния съд, досежно присъденото парично обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС, с частта, с която е разпоредено да се внесе по специалната сметка на ВКС сумата от 97 247 лв., с обстойни доводи, че същата не се дължи, че са касае до вземане, заявено във втората фаза на делбения процес и преди неговото приключване, тази сума не може да е изискуема и не следва да се реализира по реда на принудителното изпълнение. Настоящият състав на ВКС намира, че подадената „жалба“ е процесуално недопустима, тъй като законодателят не е предвидил път на процесуална защита. Обжалваното „определение по чл. 282 ГПК“ не попада в нито една от категориите на обжалваеми определение, установени в чл. 274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК., а при дадените по т.3 и т.1 на ТР 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС разяснения относно необжалваемостта на определението на съда, с което се освобождава внесена като надлежно обезпечение по чл. 282 ГПК парична сума при хипотези на спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение за парично вземане, на по-силно основание следва извод за необжалваемост и на определението по чл. 282 ГПК, в частта, с която се разпорежда внасяне на сумата, предмет на въззивното решение. По изложените съображения, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия