Определение № 7088 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2024 г.

ВАСПетчленен състав - II колегия10.06.2024 г.докладчик Николай Ангелов

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение №756/23.01.2024г., постановено по адм. дело №374/2024г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. ВРЪЩА делото на тричленен състав, Седмо отделение за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба на Директора на Национално Тол Управление към Агенция "Пътна инфраструктура" против протоколно определение от 24.10.2023г. по КАНД №119/2023г. по описа на Административен съд Ловеч. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3657/26.03.2024г по адм. дело № 374/2024г по описа на Върховния административен съд,седмо отделение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА /п/ ТИНКА КОСЕВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на директора на "Национално Тол Управление към Агенция Пътна инфраструктура" /АПИ/, подадена чрез юриск. Корфонозова,против определение №756/23.01.2024г., постановено по адм. дело №374/2024г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на директора на "Национално Тол Управление към Агенция Пътна инфраструктура" /АПИ/ срещу протоколно определение от 24.10.2023г. по КАНД №119/2023г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй първоинстанционния съд бил посочил в своето определение за спиране на производството, че то подлежи на обжалване, както и макар, съгласно чл. 631, ал. 1 от ГПК, да не е допустимо подаването на жалба срещу определенията на съдилищата за спиране на производството, при отправени въпроси към СЕС, то това важи само до определението за спиране на съда, който е отправил преюдициалното запитване до СЕС, но не и за определенията за спиране на делата на това основание, но постановени от съд, който не е отправил тези въпроси до СЕС. Счита, че в този случай преценката за наличие за преюдициалност подлежи на проверка от по-горен съд. Моли да се отмени обжалваното определение. Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Обрзувано е и по частна жалба от И. Б. Б. чрез адв.Лалова против определение № 3657/26.03.2024г по адм. дело № 374/2024г по описа на Върховния административен съд,седмо отделение,с което е отхвърлено искането на касатора за допълване на определение №756/23.01.2024г., постановено по адм. дело №374/2024г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение в частта за разноските. Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното определение № 756/23.01.2024г съдът е оставил без разглеждане частната жалба на "Национално Тол Управление към Агенция Пътна инфраструктура" против протоколно определение от 24.10.2023г. по КАНД №119/2023г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. на този съд. За да остави без разглеждане частната жалба и прекрати производството по делото, тричленният състав на ВАС приема, че разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът, на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК, спира производството по делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява, като решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България. Излага също, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК, тъй като е безпредметно от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е сезиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Определението е неправилно при следните съображения: За да бъде спряно производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато висящо съдебно производство има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните по делото, което се спира, като преюдициалният спор ще бъде разрешен между тях със сила на присъдено нещо и така постановения съдебен акт ще обуслови правилното решение по делото, по което е постановено спирането. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Поради това определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред Съда на Европейския съюз е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящия казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните от право за определен срок да извършват процесуални действия. Ето защо се дължи от съда отговор дали повдигнати с преюдициалното запитване въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното дело. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на тричленен касационен състав за произнасяне по частната жалба на "Национално Тол Управление към Агенция Пътна инфраструктура" против протоколно определение от 24.10.2023г. по КАНД №119/2023г. по описа на Административен съд Ловеч. Досежно частната жалба на касатора И. Б. Б. чрез адв. Лалова против определение № 3657/26.03.2024г по адм. дело № 374/2024г по описа на Върховния административен съд,седмо отделение,с което е отхвърлено искането на касатора за допълване на определение №756/23.01.2024г., постановено по адм. дело №374/2024г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение в частта за разноските,настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира следното:Доколкото с настоящето определение се възстановява висящността на спора пред ВАС,тричленен състав на седмо отделение,то независимо от изхода на производството пред този състав на съда,по претенцията за разноски ще следва да се произнесе съдът ,който постановява акт по съществото на правния спор. Правилни са изводите на тричленния състав на съда,че съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество.Ето защо и определение № 3657/26.03.2024г по адм. дело № 374/2024г по описа на Върховния административен съд,седмо отделение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

11