Решение № 14651 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2014 г.

Решение № 14651 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби на директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, против Решение № 2474/15.11.2013 г., постановено по адм. д. № 948/13 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161100291 от 13.04.2011 г., на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 557 от 24.06.2011 г. на Зам. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП и против определение № 3292/16.12.2013 г., относно присъдените разноски на ЕТ "РД-Радослав Даракев". В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата на ЕТ "РД-Радослав Даракев" срещу РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - Радослав Даракев, действащ като ЕТ "РД-Радослав Даракев", чрез адв. С. Илиев в писмен отговор и в съдебно заседание, излага доводи за правилност на обжалваните решение и определение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС, осмо отделение, дадени в решение № 4153/26.03.2013 г., постановено по адм. д. № 9422/12 г. Предмет на оспорване пред АС е бил ревизионен акт № 161100291 от 13.04.2011 г., на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 557 от 24.06.2011 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Радослав Даракев са определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 568,70 лв. и лихва 288,94 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 143903,77 лв. и лихва 52134,47 лв. С решението в обжалваната част, съдът е отменил РА относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и го е изменил в частта на определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. като е намален размера от 143903,77 лв. на 2017 лв. и лихва от 52134,47 лв. на 709,60 лева. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За за постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Правилно според съдът, за процесните 2006 г. и 2007 г. е установено, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за определяне на данъчната основа по реда на ал. 2 от същия член, но неправилно е определена данъчната основа. До този извод съдът е достигнал като е приел, че жалбоподателя е получил от баща си - Тодор Даракев процесните суми в размер на 580 000 лева, което се установява от представените в хода на ревизионното производство разписки-декларации от жалбоподателя от 12.08.2005 г. и 04.08.2004 г., разпитаните по делото свидетели, заключението на ССЕ и влязлото в сила решение от 19.03.2010 г. по арб. д. № 19/10 г. Този извод на съда настоящият състав намира за законосъобразен. По делото няма спор по фактите. Установено е в хода на ревизията, че за процесните години Даракев е извършвал разходи в големи размери, чрез обслужване на банкови кредити и вноски на парични суми в притежаваното от него дружество "РД - Замразени храни" ЕООД. Направените вноски в дружеството са в размер на 623 500 лева, за които жалбоподателят, в писмени обяснения посочва, че част от сумата в размер на 580 000 лева е получена от баща му - Тодор Даракев, като представя разписки, съответно за 80 000 лева, предадени на 04.08.2004 г., и 500 000 лева, предадени на 12.08.2005 г. Относно произхода на средствата, предоставени от баща му, починал към момента на ревизията, декларира, че те са с източник продажби на недвижими имоти, извършени от баща му, с представени нотариални актове, получавани пенсии, доходи от възнаграждения по граждански договори и от отдаване под наем на недвижимо имущество, както и отдаване под наем на паркоместа на паркинг, разположен върху притежаван от него недвижим имот за периода от 1994 г. до 2004 г. Предвид декларираните обстоятелства по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК Даракев е заявявил, че към 01.01.2005 г. разполага с налични парични средства в общ размер на 139 000 лева, от които 80 000 лева, дадени от баща му, и 40 000 щатски долара от банков кредит от "Туристспорт банк" и "Агробизнесбанк". През 2007 г. се е развел със съпругата си и съгласно постигнато споразумение се задължава да изпълни задълженията към тях на починалия заемодател. Поради неизпълнение на тези задължения с решение от 19.03.2010 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация Пловдив е осъден да ги заплати. След смъртта на баща си не е подал декларация за полученото наследство, тъй като това не се изисквало съгласно действащата към 01.01.2005 г. редакция на нормата на чл. 32, ал. 1 ЗМДТ. С Решение от 19.03.2010 г. по арб. дело № 19/2010 г. жалбоподателят е осъден да заплати на дъщеря си суми, произтичащи от облигационни отношения между тях. В същото решение е прието, че видно от разписки-декларации от 12.08.2005 г. и 04.08.2004 г. Даракев е получил от баща си общо сума в размер на 580 000 лв. С диспозитива на посоченото решение Даракев е осъден да заплати на Венелина Даракева /дъщеря/ посочена сума по договори между тях и поети задължения в разписки декларации от 04.08.2004 г. и от 12.08.2005 г. за получени от Тодор Даракев парични средства за подпомагане на бизнеса. Основният довод в касационната жалба е свързан с неправилно позоваване от съда на разпоредбата на чл. 277 от ГПК, досежно СПН на постановеното решение. Според касаторът, решението не обвързва НАП, тъй като не е била страна по делото, предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от АПК. Настоящият състав намира, че решението на Арбитражния съд обвързва страните по делото, но е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. При наличие на осъдителен диспозитив за заплащане на суми от Даракев по договори с дъщеря си и поети задължения в разписки декларации от 04.08.2004 г. и от 12.08.2005 г. за получени от Тодор Даракев парични средства за подпомагане на бизнеса, в настоящото производство следва да се зачете СПН по отношение на този факт, като част от предмета по осъдителния иск пред Арбитражния съд. Действително предмет на спора е била дължимостта на суми по договорни отношения между Даракев и неговата дъщеря, но видно от диспозитива на решението, съдът е приел наличие на комулативност относно тяхната дължимост, а именно по договори с дъщеря си и поети задължения в разписки декларации от 04.08.2004 г. и от 12.08.2005 г. за получени парични средства. Решението на Арбитражния съд е влязло в сила преди започване на настоящото ревизионно производство и като такова следва да бъде взето предвид от съда при установяване наличието на спорния факт, а именно предадени ли са и респективно получени от Даракев средства от неговия баща за подпомагане на бизнеса му, по представени по делото два броя декларации. На следващо място правилно съдът е приел, че факта относно наличие на финансови средства от бащата на Даракев и семейството му е установен и от показанията на разпитаните свидетели, а размера на сумите от приетите по делото декларации. От представени банкови документи от пет банки се установява, че за периоди 2003-2004 г. Тодор Даракев е имал открити банкови сметки и е наемал трезор за съхраняване на парични средства и ценности. При така установеното, фактът на получаването на сумите от ревизираното лице в посочения размер е установен по безспорен начин и с получената сума, видно от заключението на вещото лице, частично се опровергава установеното в хода на ревизията превишаване на разходите над декларираните доходи. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Частично основателна е частната жалба, досежно присъдените в полза на Радослав Даракев, действащ като ЕТ "РД-Радослав Даракев", разноски в размер на 17 144 лева. по повод на молба на Даракев за допълване на решение в частта на разноските. Със становище от 14.12.2013 г., директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП е направил възражение за липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, за прекомерност на разноските и за липса на данни за начина на заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение в договор 20.05.2013 г. в размер на 4000 лева. Тези доводи не са обсъдени в обжалваното определение, с изключение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, която е приета за неприложима. Настоящият състав намира, че неправилно съдът е присъдил разноски за производство по адм. д. № 948/13 г., тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие в него е посочено, че клиентът дължи 4 000 лева, които са заплатени изцяло, като липсват доказателства как са заплатени /в брой или по банков път/, но поради липса на касационна жалба срещу решението в тази част, досежно частта на присъдените на Даракев разноски в размер на 4214 лева, съдът не дължи произнасяне. Досежно уговорените и заплатени разноски в размер на 11 000 лева, платени в брой, по пълномощно представено при разглеждане на адм. д. № 2013/11 г., следва да се приеме, че с оглед направеното своевременно възражение за прекомерност и предмета на спора са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, поради което размера на възнаграждение следва да бъде редуциран до 6500 лева. Неправилно съдът е присъдил разноски за производството по адм. д. № 9422/12 г., пред ВАС, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие в него е посочено, че клиентът дължи 4 000 лева, които са заплатени изцяло, но липсват доказателства как са заплатени /в брой или по банков път/, поради което не може да се приеме, че реално са заплатени, респективно следва да му бъдат присъдени. Предвид на изложеното определение № 3292/16.12.2013 г., следва да бъде отменено, в часта на присъдени разноски на Даракев за размера над 6990 лева. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП следва да заплати сумата от 5498 лева, представляваща уговорено и заплатено в брой, с представено копие на фактура № 283/03.11.2014 г. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,