Решение № 2522 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 416/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител – главен сътрудник, юрист в Главна дирекция (ГД) ОПОС към Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – С. Златанова, срещу Решение № 2289/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 661/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, с което е отменено негово Решение № N-199/07.10.2025 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 - 2020 г. разходи, по засегнатия от нарушението Договор № BG16M1OP002-5.004-0011-C02-D-01/11.08.2022 г., сключен с избрания за изпълнител в проведената обществена поръчка, участник – "БИОФРОГ ЦЗ" ЕООД, на стойност 5 399 940,00 лв. без ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на отменения индивидуален административен акт. Поддържа становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въз основа на което е постановил съдебния акт при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развива съображения, че АС – Сливен е обсъдил въпроса за съществеността на измененията по чл. 100, ал. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) по начин, който не отговаря на изискванията за пълнота, изчерпателност и конкретика, като по този начин е лишил административния орган от ефективно разглеждане на неговата теза в рамките на съдебното производство. По същество намира за неправилни изводите за липса на констатираното с акта нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 4.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление - Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Противопоставя се на решаващите мотиви на съда, че с внесените изменения на техническата спецификация от 28.07.2021 г. не се променят съществено условията на поръчката, като според първата инстанция те по-скоро облекчават участниците, не утежняват подготовката на офертите и не изискват повече време за изготвянето им. В тази връзка твърди, че извършените от възложителя промени в условията на обществената поръчка касаят изисквания от техническата спецификация, с които се изменят основни, главни, важни елементи от условията на процедурата и след въвеждането им офертите на участниците не биха били същите. Допълва, че промяна, която премахва ограничения, може да е също толкова съществена, колкото и промяна, която въвежда нови и във всички случаи законът изисква удължаване на срока съобразно условията на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП. В подкрепа на тезата си излага доводи, че въвеждането на по-леки условия разширява кръга на заинтересованите икономически оператори и доколкото тези съществени изменения не са съпроводени с достатъчен срок за реакция и адаптиране на офертите, както на първоначалните участници, така и на потенциалните нови, то съкращаването на срока за подготовка има очевиден разубеждаващ ефект и обективно стеснява кръга на участниците. Наред с горното сочи, че следва да се отчете и естеството на поръчката – доставка на специализирана транспортна техника с висока стойност, чиято подготовка предполага техническо и финансово планиране, съгласуване с производител, евентуални вътрешни процедури за одобрение, логистични разчети и др. Според касатора при тези обстоятелства, след въведените съществени изменения, предвид фактическото съкращаване на срока е практически невъзможно за нови икономически оператори да се включат в състезанието и силно затруднява вече подалите оферти да преработят техническите си и ценови предложения. В заключение касаторът поддържа, че Община Сливен при провеждане на обществената поръчка е допуснала нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, представляващо нередност по смисъла на чл. 2, ал. 36 от Регламент № 1303/2013 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за която правилно е определена финансова корекция. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за което прилага списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Прави възражение за прекомерност на претенцията на ответника по касация за адвокатско възнаграждение, като се позовава на тълкуването на СЕС по Дело С-438/22 и по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Ответникът – Община Сливен, с БУЛСТАТ [улица], със седалище в гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" № 1, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – адв. И. Церовски от Софийска адвокатска колегия (САК), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за производството пред Върховния административен съд, съгласно списък по чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение № N-199/07.10.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО за допустими за финансиране по ОПОС 2014 - 2020 г. разходи, по засегнатия от нарушението Договор № BG16M1OP002-5.004-0011-C02-D-01/11.08.2022 г., сключен с избрания за изпълнител в проведената обществена поръчка, участник – "БИОФРОГ ЦЗ" ЕООД на стойност 5 399 940,00 лв. без ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Община Сливен е бенефициер по сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № Д-34-128/02.12.2019 г. за изпълнение на проект № BG16М1ОР002-5.004-0011 "Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух в община Сливен", финансиран по ОПОС 2014 - 2020 г. Партньор по проекта е "Пътнически превози" ЕООД. След сключване на АДПБФП в рамките на дейността, след решение от 09.07.2021 г. по чл. 22, ал. 1 ЗОП на управителя на партньора по проекта - "Пътнически превози" ЕООД е проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Закупуване и доставка на тролейбуси". В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник - "БИОФРОГ ЦЗ" ЕООД, е сключен Договор № BG16М1ОР002-5.004-0011-С02-D-01/11.08.2022 г., на стойност 5 399 940,00 лева без ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено нарушение с потенциален финансов ефект. Констатирано е, че първоначално определеният срок за подаване на оферти, съгласно обявлението за обществена поръчка е от 09.07.2021 г. до 11.08.2021 г. - 33 (тридесет и три) календарни дни. С Решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация, изпратено за публикуване на 28.07.2021 г., срокът за подаване на оферти по процедурата за възлагане на обществена поръчка е удължен до 16.08.2021 г. – 19 (деветнадесет) календарни дни. Направени са следните промени в техническата спецификация, респ. в техническото предложение: "т. II Минимални изисквания във функционалните елементи на тролеибусите (в приложената таблица) – се правят промени в: т. 38 се премахва минималното изискване от мин 11500 кг за конструктивно експлоатационно натоварване на водещата ос; се премахва минималното изискване от мин 12000 кг за техническо допустимо натоварване на водещата ос; в т.44 се премахва мин. изискване от по-малко от 11500 кг за максимално допустимо натоварване на задния мост.; заменят се със" съгласно НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства."; в т. 50 се премахва текст" и напрежение захранващо тяговите батерии за автономния ход без въздушно контактна мрежа."; т. 67 се добавя "Възложителят ще приеме и други еквивалентни елементи при условие че са съвместими с внедрените от възложителя системи." Премахва се изискването за "Аналогичен списък на консумативи и технически спецификации, участникът трябва да представи за електронното оборудване." В Приложение № 1-1 от техническото предложение се премахва изискването участниците да предоставят резултати за разход на енергия след тестване съгласно SORT 2 или Е SORT. В образеца на техническото предложение (ТП) в съответствие с ТС се добавя "***Всеки УЧАСТНИК следва да представи в Техническото предложение описание и подробни технически характеристики на предложените превозни средства, които следва да покриват минималните изисквания на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, посочени в настоящата Техническа спецификация." В образеца на ТП се премахва изискването за представяне на "Приложение 1-5. Списък на консумативи и технически спецификации за електронното оборудване." Описателните документи Техническа спецификация и Техническо предложение са подменени с актуализираните. (в които са отбелязани конкретните промени)". Според проверяващите, посочените промени попадат в кръга на обстоятелства от съществен характер, които внасят нови елементи в документацията за участие, без да променят кръга на заинтересованите лица. Прието е, че извършените промени в документацията за участие са от съществен характер и възложителят при определяне на срока за подаване на оферти е следвало да съобрази своите действия с разпоредбата на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП, удължавайки срока за подаване на оферти с времето, необходимо на лицата да се запознаят и да отразят промените, като въпросният срок не може да е по-кратък от първоначално определения. Мотивирана е теза, че доколкото първоначално определеният срок е с продължителност 33 календарни дни, а срокът за подаване на оферти, след внесените промени е с продължителност 19 календарни дни, поради съществения характер на извършените изменения, новоопределеният срок е в нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП. Според проверяващите възложителят е допуснал нарушение и на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, т.к. определянето на допълнителен срок за подаване на оферти, който е по-кратък от нормативно установения минимален срок възпрепятства заинтересованите икономически оператори в подготовката на своите оферти и ограничава участието им. Прието е, че чрез допуснатите нарушения е осъществен състава на нередността, визирана в т. 4.2 от Приложение № 1 към Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия договор за възлагане на обществена поръчка. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът и неговият партньор са подали своето възражение, ръководителят на УО на ОПОС 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за констатираната нередност в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор за обществена поръчка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 4.2 от Приложение № 1 към Наредбата. Приел е за неправилен обективираният в оспорения акт извод на ръководителя на УО по отношение на констатираните нарушения по съображения, че с внесените изменения на техническата спецификация от 28.07.2021 г. не се променят съществено условията на поръчката, още повече че изменението не засяга вече подадените преди него оферти и не се налага те да бъдат коригирани. Според решаващия състав промените не само, че не са ограничителни спрямо потенциалните участници, а напротив разширяват още повече кръга на заинтересованите лица, доколкото възложителят е премахнал заложени минимални изисквания и участниците са били облекчени. Според съда, изводът на ръководителя УО на ОПОС, че участниците е следвало да отразят промените в своите оферти е неправилен, т.к. от доказателствата е видно, че не се налага промяна в техните оферти, ако са съобразени с първоначалната техническа спецификация. Формулирал е заключение, че за възложителя не е било налице задължение за удължаване на срока за получаване на оферти на основание чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП и следователно не е осъществил твърдяната от органа нередност, за която неоснователно му е определена финансова корекция. По изложените съображения АС - Сливен е отменил по жалба на Община Сливен атакуваното волеизявление на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, регламентирани в ЗОП, представляват механизъм за удовлетворяване на нуждите на възложителите, свързани със строителство, услуги или доставки, при ефикасно използване на публични средства, финансирани от европейски фондове и програми, както и ресурси на дружества и предприятия, които имат качеството на възложители по смисъла на закона. Според предписанието на чл. 100, ал. 1 ЗОП възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, да направи промени в условията на процедурата, посочени в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес, в документацията за обществената поръчка и в описателния документ. Нормата на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП го задължава да удължи сроковете за получаване на оферти, когато в случаите по ал. 1 с.з. са внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците, като новият срок трябва да е съобразен с времето, необходимо на лицата да се запознаят и да отразят промените, но не може да е по-кратък от първоначално определения. Съгласно чл. 100, ал. 10 ЗОП в случаите на промени по ал. 7, т. 1 не трябва да се въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица. При тази нормативна регламентация възложителят не е изправен пред абсолютна забрана за изменение на вече обявените условия по една обществена поръчка. Тъкмо напротив – законодателят дори е позволил въвеждането на съществени изменения, но само такива, които не водят до промяна в кръга на заинтересуваните субекти. Ако тези съществени изменения налагат корекции в офертите, изготвени въз основа на първоначалните условия по поръчката, законът възлага в задължение на възложителя да определи нов срок, който да осигури необходимото време за реакция. Липсата на легална дефиниция на израза "съществени изменения" в българското законодателство налага тази празнота да бъде преодоляна чрез тълкуване на употребените понятия според значението им в общоупотребимия български език, при съобразяване с изискванията на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883), както обосновано е посочил и касационният жалбоподател. Следователно в разглежданата законова хипотеза се има предвид изменение, което засяга основен, главен, важен елемент от условията на процедурата и би довело до различно съдържание на офертите, подадени от участниците. (Вж.: Решение № 10201/24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4038/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 4791/23.04.2020 г., постановено по адм. дело № 4377/2019 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 14477/23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7915/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 7922/01.07.2021 г., постановено по адм. дело № 3901/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 6997/10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 10975/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 412/16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 7560/2024 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 7903/15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3776/2025 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 396/15.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11221/2025 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 1112/03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12088/2025 г., VІІ о. на Върховния административен съд и др.). Несъмнено промяната във функционалните елементи на тролейбусите (техническите им параметри), които ще бъдат предмет на доставка от спечелилия обществената поръчка участник, съставлява съществено изменение в гореописания смисъл. С Решението за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация са направени следните промени в техническата спецификация, респ. в техническото предложение: - Първоначално заложените минимални изисквания по отношение конструктивното експлоатационно натоварване на водещата ос, технически допустимото натоварване на водещата ос; допустимото натоварване на задния мост са заменени с нормативните изисквания съгласно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.; - По отношение на статичния преобразувател отпада изискването за необходимостта от осигуряване на допълнително изходящо напрежение; - Предоставя се възможност за офериране на еквивалентни системи. Въведените изменения допускат повече модели/оборудване да отговарят на заложените изисквания, позволяват различни технически решения, спрямо първоначално предвидените, което от своя страна би оказало влияние и върху цената за изпълнение на поръчката. С оглед предоставената възможност за доставка на тролейбуси с по-ниски минимални технически изисквания и логично по-ниската им доставна цена, е напълно вероятна хипотезата, в която доставчикът би предпочел да предостави именно такива и в този смисъл продуктът да е съществено изменен от първоначално обявения, което е достатъчен аргумент за приложимост на предписанието, съдържащо се в чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП. С оглед изложеното, чрез измененията от една страна безспорно се променя както кръга на допустимите технически предложения, а от друга се променя и съдържанието на офертите. По отношение първоначално поставеното изискване към участниците да предоставят резултати за разход на енергия по методика SORT 2 или E SORT, както и списък на консумативи и технически спецификации за електронното оборудване, следва да се има предвид, че същите имат характера на технически и доказателствени изисквания, доказващи определено ниво на техническа готовност. В т. 12 от Образеца на Техническото предложение, участникът следва описателно да направи предложение относно изпълнението на поръчката, съгласно изискванията на техническата спецификация. Премахването на поставените изисквания, води до несъответствие на вече подадените технически предложения с изменената техническа спецификация. С оглед отпадането на посочените изисквания, участниците, които вече са подали оферти, би следвало да приведат съдържанието на техническите си предложения в съответствие с изменените условия, доколкото представените от тях описания са изготвени при действието на първоначалната спецификация. Това допълнително потвърждава съществения характер на изменението, т.к. засяга съдържанието на офертите и необходимостта от тяхното преработване. Що се отнася до въведеното изискване в Образеца на техническото предложение, всеки участник да представи в техническото предложение описание и подробни технически характеристики на предложените превозни средства, които следва да покриват минималните изисквания на възложителя, които са посочени в настоящата Техническа спецификация, разгледано във връзка с вече подадените оферти, следва да се квалифицира като съществено, т.к. налага привеждането им в съответствие с новите условия. За прецизност следва да се посочи, че съдържанието на офертата е посочено в чл. 101, ал. 3 ЗОП и е доразвито в чл. 39, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП). Според цитираните разпоредби тя включва: 1) техническо предложение, съдържащо предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя, декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд, когато е приложимо, мостри, макети, описание и/или снимки на стоките, които ще се доставят, когато е приложимо, както и друга информация и/или документи, изискани от възложителя, когато това се налага от предмета на поръчката, и 2) ценово предложение, което обхваща цена на придобиване и всички други предложения по показатели с парично изражение. След като елемент от техническото предложение е предложение за изпълнение в съответствие с техническите спецификации, то всяка промяна в последните, налага изменение в офертата. Нещо повече, както вече бе разгледано, предвид промените в техническите изисквания, които водят до тяхното облекчаване, предполагащи по-ниска цена, тази промяна неминуемо води и до изменение в ценовото предложение, т.е. в другата съставна част на офертата, която участникът подава, а цената и е основен критерий за възлагане, което е допълнителна индиция за същностния характер на промяната. В този смисъл е и формиралата се по правни казуси със сходна фактология съдебна практика на Върховния административен съд. (Вж.: Решение № 10201/24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4038/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 14477/23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 7915/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 8801/22.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2875/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд и др.). При тези предпоставки, възложителят е следвало да приложи нормата на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП и да удължи срока за подаване на оферти, най-малко с продължителността на първоначалния такъв. Като не го е сторил, освен че е нарушил посоченото императивно правило на закона, не е спазил и регламентираните в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП принципи на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и на свободна конкуренция. По изложените съображения заключението за извършено нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП е правилно. Правилно е и квалифицирането им като нередност по т. 4.2. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности – "Липса на удължаване на обявените срокове за получаване на оферти или заявления за участие при съществени изменения в условията по обявената обществена поръчка". С оглед извода за наличие на вменените нарушения на бенефициера, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), а именно – вредата. Практиката на Върховния административен съд и на Съда на ЕС (СЕС) е категорична, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (Вж. например: Решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; Решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; Решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и Решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то е налице основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си ръководителят на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, в какъвто смисъл е изричното предписание на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В административния акт са анализирани и правоотношенията между партньора и бенефициера в контекста на Решение от 6 март 2025 г. на СЕС по съединени дела С-471/23 и С-477823, като е посочено, че отговорност пред УО носи общината, и по този факт страните не спорят. Независимо от това, уведомлението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ с изх. № 08-00-1133/28.08.20025 г. е изпратено до двамата партньори, които са подали съвместно възражение от 10.09.2025 г. Наред с горното следва да се обсъдят и оплакванията на Община Сливен за изтичане на предвидения в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95/Регламента) четиригодишен давностен срок. Цитираният от общината Регламент № 2988/95 съдържа общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, където "нередност" е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход – Арг.: чл. 1, §1 и §2 от същия. В Регламента е предвидено единно правило по отношение на давността за процедурите, в т.ч. и тази за администриране на нередности. Както е отбелязано и от СЕС в негово Решение от 21.12.2011 г. по дело С-465/10, смисълът от уеднаквяването на уредбата в този аспект е не само да има минимален срок, който да се прилага във всички държави членки, но и да демонстрира изрично отказа на общностния законодател да събира суми, придобити незаконно от бюджета на Съюза след изтичането на определения времеви период. Разпоредбата на чл. 3, §1 Регламент № 2988/95 нормира четиригодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който нередността по смисъла на член 1, § 1 е извършена, освен когато в секторните правила е регламентиран по-кратък срок, но не по-малко от три години. В хипотеза като настоящата, когато нередността засяга възлагателния процес, същата се счита за "продължаваща" по смисъла на чл. 3, §1, ал. 2, изр. 1-во Регламента и се явява преустановена едва с приключването на изпълнението по неправомерно сключения договор с избрания изпълнител – Сравн.: Решение на СЕС от 21.12.2011 г. по дело С-465/10, т. 3, първо тире от диспозитива. Видно от публикуваното обявление за приключване на Договор № BG16M1OP002-5.004-0011-C02-D-01/11.08.2022 г., сключен с избрания за изпълнител в проведената обществена поръчка, участник – "БИОФРОГ ЦЗ" ЕООД на официалната интернет страница на Регистъра на обществените поръчки (https://app.eop.bg/today/142237), изпълнението на договора е приключило на 21.11.2023 г. Именно това е моментът, от който давностният срок за определяне на финансова корекция е започнал да тече, което обосновава извод за издаване на оспорения индивидуален административен акт в рамките на установения в чл. 3, § 1 Регламент № 2988/95 четиригодишен давностен срок. Следователно финансовата корекция е определена законосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постанови друго, с което жалбата на Община Сливен срещу Решение № N-199/07.10.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. да бъде отхвърлена като неоснователна. Макар и без рефлексия върху крайния резултат по делото, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че възражението за неправилност на решението поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, е неоснователно. Несъгласието на касатора с изводите на съда, каквито присъстват в съдържанието на решението по отношение съществеността на измененията по чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП, не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. С оглед изхода на делото и своевременно направеното с касационната жалба искане за разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Министерството на околната среда и водите следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1073,71 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 2100 лева, от които по 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и 1700 лв. - държавна такса за касационната инстанция, съгласно доказателствата за тяхното извършване, депозирани преди приключване на устните състезания по делото пред решаващата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение