Решение № 367 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4727/2008 г.

Решение № 367 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4727/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от В. З. Ж. - чрез пълномощника си и негова съпруга Г, приподписана от адв. М, против въззивно решение № R-75/09.07.2008 г., по гр. д. № 67/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Четвърти въззивен граждански състав, с което е оставено в сила решение № 25/10.12.2007 г. по гр. д. № 223/2006 г. по описа на Поморийския районен съд, г. к., с което е прието за установено по отношение на ищците К. Г. Ж., и дамата от град П., и ответниците В от град П., и Община П., че договора от 17.8.1998 г., с който кмета на общината е продал на В. Ж. 168 кв. м от незастроената площ на дворно място, цялото с площ от 460 кв. м, съставляващо парцел **** в кв. 107 по плана на град П., е нищожен в частта, с която е продадено в повече от 84 кв. м от площта. Със същото решение е отменен като неверен нотариален акт № 150, том IV, дело № 1117/24.8.1998 г. на районен съдия при Поморийския районен съд в частта, с която В. З. Ж. и Г. В. Ж. са признати за собственици на повече от 144/460 идеални части от дворно място, съставляващо парцел ****, кв. 107 по плана на град П., урегулиран от 460 кв. м, при граници: улица, парцел ****, VI и VIII. Касационният жалбоподател твърди, че въззивната инстанция се е произнесла свръх петитум, тъй като ищците не са предявявали претенция на отмяна на нотариален акт. Твърди се също така, че с обжалваното решение са засегнати интересите на Г. В. Ж., която не е страна по делото и която е била лишена от правото да защити интересите си. Навеждат се и довод за материалноправна незаконосъобразност по приложението на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и се твърди, че посочената разпоредба се отнася до сделки, а не за индивидуални административни актове, за което се развиват подробни съображения. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане то Бургаския окръжен съд. Постъпила е и писмена защита от адв. М. Ответниците по касация К. З. Ж. и С. Г. Ж. са депозирали писмен отговор по чл. 287 ГПК. Ответникът по касация - Община П., област Бургас, не заявява становище в настоящото производство. С определение № 230/13.03.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК по процесуалноправни въпроси относно произнасянето на въззивната инстанция по непредявена претенция и произнасяне плюс петитум относно отмяната на нотариален акт. Като материалноправен въпрос от значение по делото е допуснат такъв относно заповедта на кмета на общината и сключения между него и касационния жалбоподател договор. Представени са решение № 1287/12.12.1993 г. по гр. д. № 572/1993 г. на ВС, II г. о. и решение № 2084/17.11.2001 г. по гр. д. № 720/2001 г. на ВКС, V г. о. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо, във връзка с ал. 4 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235/1996 г., сключен на 17.08.1998 г. между ответника по иска и Община П. По делото са налице категорични данни, че към момента на сключване на договора от 17.08.1998 г. ответникът по исковата молба е бил в брак с лицето Г. В. Ж. Последната се явява задължителен другар по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като при съпружеската общност е налице съвместна собственост, което налага и съвместна процесуална легитимация по искове предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи. Нарушаването на изискването за съвместно предявяване на иска е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно. Въззивната инстанция е следвало служебно да конституира необходимия другар - съпругата на ответника по исковата молба, и да преповтори извършените от първата инстанция съдопроизводствени действия, съгласно т. 2 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК. Като не е извършил това окръжният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, Изложените изводи се основават на т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.