Определение № 3442 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2026 г.
ВАСШесто отделение26.03.2026 г.докладчик Слав Бакалов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила определение № 1446/14.11.2025 по адм. дело № 1418/2024 г. на Административен съд - София-област. ОСЪЖДА П. А. С. от [населено място], общ.Ботевград, [ЕГН], да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 50 (петдесет) евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на П. А. С. от [населено място], чрез адв.Б. М. Михайлов, против определение № 1446/14.11.2025 по адм. дело № 1418/2024 г. на Административен съд - София-област, с което е оставена без разглеждане жалбата на П. А. С. срещу Решение № 1040-21-57/21.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е потвърдено разпореждане № 22674 от 04.02.2019 год. на дл. л. по чл. 60, ал. 1 от КСО и е прекратено производството по делото. Иска отмяна с довод, че по делото е приложен пощенски плик, на който е поставено пощенско клеймо с дата 01.03.2019 г., от което следвало, че жалбата против административния акт е подадена в срок. Действително имало голяма разлика във времето на подаване на пратката и завеждане на жалбата при административния орган, но това се дължало на реорганизации на „Български пощи“ от министъра на транспорта Н. Събев. Ответната страна Директор ТП на НОИ София-град, чрез пълномощник гл.юрисконсулт Д. Велкова, в писмен отговор, счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Претендира за разноски по делото. Заинтересованата страна „Никбилд груп“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Т. Велинова, в писмен отговор, счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в 7-дневния срок по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати съдебното производство съдът е приел, че оспорването истинността на документа, представляващ датното пощ. клеймо досежно посочената дата 01.03.2019 год., е успешно проведено и същият следва да бъде изключен от доказателствата по делото. По този начин недоказана оставала датата на изпращане на жалбата, която била заведена в деловодството на ТП на НОИ-София град с Вх.№ 1012-21-469 от 21.03.2022 год.. След ката административния акт е бил съобщен на жалбоподателя на 26.02.2019 год., то подадената срещу него жалба се явявала просрочена и като такава е оставена без разглеждане като процесуално недопустима като подадена извън 14-дневения срок за обжалване, на основание чл. 159, т. 5 от АПК. При формиране на извода за просрочие на касационната жалба по делото са събрани надлежни писмени доказателства, изискани са справки, като е разпитан и свидетел, във връзка с установяването спазването на срока за обжалване на административния акт. При съпоставяне на отделните обстоятелства, които се установяват от събраните писмени доказателства, а именно, че датното клеймо върху марката на пощенския плик, с който е изпратена жалбата е напълно нечетливо, т.е. не може да се удостовери датата на приемане на пратката и пощенската станция в която е подадена. Входящият номер на жалбата е почти цели три години по-късно след датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, като липсват данни и не се твърди С. да е подал сигнал, оплакване или други за забавяне или загубване на пратката, съдържаща жалбата му. Не са представени каквито и да било други доказателства в подкрепа на заявеното относно датата на депозиране на жалбата, освен датното клеймо на гърба на плика. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че когато жалбата е с дата 01.03.2019 год., която е и датата на клеймото на гърба на плика, то със същата дата (01.03.2019 год.) следва да е датното клеймо на приемане на пратката, а пощ. станция е София 115 с пощ.код [пк], обслущваща [жк]. В този случай съгласно технологията за приемане и обработка на непрепоръчани кореспонденстки пратки към периода февруари - март 2019 год., изяснена по делото, съществува възможност датата на пощ. клеймо на лицевата страна на плика и тази на гърба на плика на кореспондентската пратка с получател ТП на НОИ-София град да е една и съща, само в случай че непрепоръчаната кореспондентска пратка е пусната от подателя в обществена пощ. кутия, която се отваря и писмата се събират от СЗПС. В този случай е възможно изходящо и входящо клеймо да са с една и съща дата. В конкретния случай, след като жалбата е изготвена на 01.03, клеймото на гърба на плика, което със сигурност е по-късно във времето, е от 01.03., то и клеймото на лицевата част на плика (иначе напълно нечетливо) следва да е с дата 01.03. Това, обаче, съгласно технологията на работа на "Български пощи" ЕАД би било възможно само ако непрепоръчаната пратка в пусната в СЦПС с ПК на пощ.станция 1040 или 1000, а в случая ПК е [пк]. Несъстоятелни са възраженията на частния жалбоподател, че причината за късното постъпване на жалбата били реорганизации на „Български пощи“ от министъра на транспорта Н. Събев. Посоченото лице е било министър на транспорта в правителство на Република България в периода 13 декември 2021 г. – 2 август 2022 г. т.е. в периода когато е постъпила жалбата на С. в ТП на НОИ София-град, н значително след твърдяното подаване на същата от частния жалбоподател. В този смисъл липсва логика това забавяне да е причинено от твърдяна реорганизация на пощенския оператор, предприета значително по-късно. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е приел, че не е установена надлежно датата на която жалбата, получена на 21.03.2022 год. от ТП на НОИ София-град е била приета в пощенска станция. При това положение достоверната дата за подаване на тази жалба е датата на завеждането и в деловодството на ТП на НОИ-София град, от което следва, че е просрочена. Следователно правилно тази жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съгласно чл.143 ал.3 от АПК се присъждат на НОИ – София, юридическото лице в полза на което се присъждат разноските, съгласно § 1 т.6 от ДР на АПК, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение,
Цитирани разпоредби
9- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 159, т. 5 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 229 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 60, ал. 1 КСО
- чл. 1
- чл. 25, ал. 3
- чл. 37