Определение № 5413 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4559/2026 г.

Производството е по реда на чл.213а, ал.7 във вр. с чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. В. П., приподписана от адв. Иванов, срещу разпореждане № 12211 от 27.03.2026г., постановено по адм.дело № 8325/2024г. по описа на Административен съд София - град, с което е върната частната му жалба срещу определение №22085 от 02.11.2024г. постановено по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие с процесуалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че определението на съда не му е съобщено надлежно на адреса и чрез лицето за контакт, посочени още в административното производство, както и в самата жалба до съда, породи което неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.18а, ал.9 АПК. По тези съображения се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Върховният административен съд, пето отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, съставът на АССГ е приел, че определение №22085 от 02.11.2024г. е съобщено на С. П. на 25.11.2024г. по реда на чл.18а, ал.9 АПК и се смята за връчено на 02.12.2024г. (понеделник, работен ден). Срокът за обжалване на определението е изтекъл на 09.12.2024г., а частната жалба е депозирана на 05.02.2025г., след изтичане на 7 дневния преклузивен срок, поради което подлежи на връщане на нейния подател на осн. чл.231 във вр. с чл.213а, ал.2 АПК. Определението е неправилно. Определение №22085 от 02.11.2024г. е изпратено за връчване на С. П. на адрес: гр. Стара Загора, [улица], [адрес]. Този адрес е посетен от длъжностно лице призовкар на 07.11.2024г., като в съобщението е отбелязано, че адресатът никога не е живял на адреса и живее в САЩ повече от 20 години. При тези данни съдът е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 18а, ал.9 АПК като е разпоредил поставянето на уведомление. На 25.11.2024г. е било поставено уведомление до П., че в едноседмичен срок от 25.11.2024г., следва да се яви в канцеларията на АС - Стара Загора за получаване на призовката по делото, като е предупреден, че в случай на неявяване в указания срок, съдебните книжа се прилагат по делото и се смятат за връчени. Основателни са оплакванията в частната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при съобщаване на определение №22085 от 02.11.2024г. и неправилно приложение на разпоредбата на чл.18а, ал.9 АПк. Съобщаването на съдебните актове е процесуално действие на съда, което следва да бъде извършено и удостоверено по предвидения за това ред (чл. 137 АПК и чл. 138 АПК). Неспазването на предписанията на закона относно начина на призоваване и връчване на съобщения води до тяхната недействителност. Ето защо, ако не са извършени редовно, тези действия се считат за ненастъпили и следва да бъдат повторени като се вземе предвид наличието на друг адрес за съобщаване, както по делото, така и в административната преписка. В случая в нарушение на чл. 137, ал.1 АПК, съдът е изпратил съобщение за изготвеното определение до жалбоподателя на постоянния му адрес, след извършена справка в НБД "Население" без да спази посочената в разпоредбата поредност за изпращане на съобщения. Видно от приложената административна преписка в административното производство е приложено пълномощно, с което П. е упълномощил лицето Т. П. да го представлява пред административния орган, като същото лице е посочено за контакт в жалбата до КЗД и посочен изрично адрес на лицето в гр. София. В производството пред административния орган П. е призоваван именно на този адрес, посочен чрез лицето за контакт и този адрес и лице за контакт са посочени от административния орган в придружителното писмо, съдържащо списък на страните в производството по издаване на акта, с посочване на адресите на които те последно са били призовани в изпълнение на чл.152, ал.3, т.2 АПК. Вместо да изпрати определение №22085 от 02.11.2024г. на адреса, посочен от административния орган, чрез лицето за контакт, който е идентичен и с посочения в жалбата до АССГ, съдът в нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.1, предл. първо АПК е изпратил съобщението на постоянния и настоящ адрес на лицето в гр. Стара Загора, без да спази поредността за връчване, указана в самата разпоредба. Определението е постановено и в нарушение на разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК, приложима на осн. чл.144 АПК, която предвижда, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, връчването се извършва на това лице. В жалбата до АССГ е посочено лице за контакт и адрес на който да бъдат изпращани съобщенията, поради което съдът е следвало да изпрати определението на посочения съдебен адресат и адрес в жалбата. След като определение №22085 от 02.11.2024г. по делото не е редовно връчено на частния жалбоподател, то изводите на АССГ за неспазване на 7 - дневния срок за обжалването му и просрочие на жалбата са неправилни. При липсата на редовно връчен съдебен акт, срок за обжалване не тече. С оглед изложеното обжалваното разпореждане, с което е върната частната жалба срещу определение №22085 от 02.11.2024г. по делото е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на АССГ за редовно връчване на определение №22085/02.11.2024г. и за продължаване на процесуалните действия по администриране на частната жалба на С. П., подадена чрез адв. Г. Михайлов срещу определение № 22085 от 02.11.2024г. по адм. дело №8325/2024г. на АССГ. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,