Определение № 7 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3727/2020 г.

Производството е по чл. 307 ,ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на Н. В. В. с вх. № 17011/ 24.06.2020 г. на влязло в сила решение № 276 от 22.02.2010 г. по гр.д.№ 1068/2009 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което В. Н. В./наследодател на молителя/ е осъден да заплати на Г. Б. П. и Д. К. П. в общ размер сумата 11 252,64 лв.,представляваща обезщетение за ползите,от които ги е лишил ,като е ползвал част от собствения им недвижим имот,възлизащ на 68 кв.м.,чрез държане на постройка - павилион върху тази част,за периода 16.04.2004 г. – 18.03.2009 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба – 16.04.2009 г.,до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до предявения размер от 50 000 лв./предявен като частичен,при пълен размер на иска 135 000 лв./,както и за периода 02.02.1995 г. – 16.04.2004 г. искът е отхвърлен ,като неоснователен и недоказан. Изложените в молбата по чл.303, ал.1,т.1 ГПК и уточняващата молба от 11.01.2021 г. твърдения се свеждат до оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за спиране на всички процесуални действия до окончателното решаване на настоящия спор. Ответниците по молбата за отмяна – Г. Б. П.,Н. Д. П. и Н. Д. П./наследници на Д. К. П., чрез пълномощника си адв.Л.М., в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорват молбата като недопустима и неоснователна.Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна констатира служебно,че е процесуално недопустима,поради което следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: В производството по чл.307 ал.1 ГПК съдът се произнася по допустимостта на молбата за отмяна– срок,такса,страни,наличие на влязъл в сила съдебен акт,по отношение на който способът е приложим. Решението,чиято отмяна се иска е влязло в сила на 18.10.2011 год.Съгласно разпоредбата на чл. 305,ал.1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.1 ГПК е 3- месечен.И тъй като молителят не е конкретизирал някое от основанията, предвидени в чл.303 ГПК с излагане на конкретни обстоятелства,свързани със съответното основание,то в тези случаи срокът по чл. 305,ал.1 ГПК започва да тече от момента на влизане в сила на постановеното решение – 18.10.2011 год. Молбата за отмяна е подадена на 24.06.2020 г. и е извън законоопределения срок. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна,за чиято допустимост съдът следи служебно. Спазването на срока за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна,а процесуално недопустимата молба за отмяна не може да бъде разгледана по същество. Освен това макар молителят да се позовава на разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК,нито един от наведените доводи не може да се отнесе към това отменително основание. Молбата за отмяна съдържа касационни основания,които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство,уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения въз основа на изчерпателно изброените основания в разпоредбата на чл.303 ГПК. Споровете за материално право се разрешават в исково производство различно от настоящето. При този изход на спора молителят следва да заплати направените и доказани от ответниците Н. и Н. П. разноски за настоящето производство в размер на по 150 /сто и петдесет/ лв.на всеки от тях. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.