Определение № 172 от 16.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 759/2021 г.

ВКСI търговско отделение16.04.2021 г.докладчик Росица Божилова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 211215/04.03.2021 г. по т.д.№ 1406/2015 г. на Варненски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. - ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. С. против разпореждане № 211215/04.03.2021 г. по т.д.№ 1406/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната, като просрочена, подадената от нея молба за отмяна, на основание чл.303 ал.1 ГПК, на решение № 463/13.06.2018 г. по т.д.№ 1406/2015 г. на Варненски окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност в съждението на съда, че за преценка депозирането на молбата за отмяна в срока по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК, следва да се съобрази датата на въззивната жалба на страната срещу така атакуваното, със средствата на извънинстанционния контрол, съдебно решение. Счита, че срокът е съобразим от датата на обявяване на определението на ВКС, за недопускане на касационното обжалване по последващо подадената срещу въззивното решение касационна жалба – 11.12.2020 г., спрямо която е спазен тримесечния преклузивен срок – молбата за отмяна е подадена на 26.02.2021 г.. Страната сочи недадени й, предходно на връщането, указания за отстраняване нередовности на молбата й за отмяна. В останалата й част жалбата не съдържа относими към предмета на делото обстоятелства и доводи. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, съдебен акт. За да върне подадената на 26.02.2021 г. / дата на пощенското клеймо / молба за отмяна на решение № 463/13.06.2018 г. по т.д.№ 1406/2015 г. на Варненски окръжен съд / първоинстанционно решение/, последвано от инициирано от жалбоподателката въззивно и последващо касационно производства, последното приключило с недопускане на касационното обжалване, с определение № 603/12.11.2020 г. по т.д.№ 55/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., с тук атакуваното разпореждане съдът е приел, че тримесечният срок по чл.305 ГПК е изтекъл, изхождайки от обстоятелството, че визираните от молителката обстоятелства касаят първоинстанционното производство, а първоинстанционното решение – видно от депозираната от страната въззивна жалба и към този момент - й е било известно. Аналогично въззивното решение й е било известно, видно от подадената от нея касационна жалба от 24.06.2019 г.. Посочил е също, че самото определение на ВКС – за недопускане на касационното обжалване, в производство по чл.288 ГПК, не може да бъде обект на отмяна, тъй като не формира сила на пресъдено нещо. Видно е, че независимо от позоваването на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, относим към молба за отмяна с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, съдът е имал предвид такава с правно основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, поддържано и от молителката. Съответно е съобразил тримесечен преклузивен срок, считано от влизане на решението в сила – с определението на ВКС от 12.11.2020 г. – доколкото и видно от предходно подаваните от страната въззивна и касационна жалби същата безспорно е била в известност за постановяването му. Чл.305 ал.1 т.5 ГПК визира начален момент на срока - узнаване на решението, във връзка с производството по което се сочат обстоятелства по смисъла на чл.303 ГПК. В преобладаващата си част молбата за отмяна не съдържа такива обстоятелства, от естество дори формално да бъдат подведени под някое от основанията по чл.303 ал.1 ГПК, доколкото съставляват доводи за процесуални нарушения на съда, с оглед отправени от молителката – ответник доказателствени искания, с което не попадат в никоя, съответно и в хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Единствените формално относими към хипотеза на чл.303 ал.1 ГПК и то конкретно към т.5 на същата, обстоятелства се сочат в раздел V-ти от молбата за отмяна, поради което и не е налице основание за съобразяване на тримесечния преклузивен срок с друг начален момент, освен узнаване на решението, но не по-рано от влизането му в сила, доколкото извънинстанционният контрол по Глава ХХІV ГПК е допустим само по отношение на влезли в сила решения. Няма основание същият да се преценява от „обявяване„ на акта на ВКС - очевидно се има предвид електронния сайт на съда – тъй като е необжалваем и влиза в сила с постановяването - на 12.11.2020 г., спрямо която дата молбата за отмяна от 26.02.2021 г. се явява просрочена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

9