Определение № 4737 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4707/2024 г.

Производство по чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 14881 от 08.08.2025 г., именувана „отговор на касационна жалба“, подадена от Прокуратура на РБ чрез процесуален представител юрк. Т. Н., в която е направено искане за допълване по разноските на постановеното по настоящото дело определение № 3593 от 09.07.2025 г. Изложени са съображения, че ответникът своевременно е поискал присъждането на разноски като съдът е пропуснал да се произнесе и с това е нарушил разпоредбите на чл. 78, ал. 8 и чл. 81 ГПК. Ответникът по молбата и касатор в производството В. Н. не изразява становище. Молбата е допустима като подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК от страна по делото. По същество молбата е основателна. С постановеното по настоящото дело определение № 3593 от 09.07.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 128 от 11.10.2022 г. по в.гр.д. № 352/2022 г. на АС-Варна по касационна жалба на В. Н. Н.. В посоченото определение липсва произнасяне по въпроса за разноските, сторени пред касационната инстанция. В отговора на касационната жалба ответникът по нея е заявил претенция за присъждане на разноски за производството. Към отговора е приложено пълномощно за процесуално представителство на юрисконсулта, който го е изготвил. Тези факти обосновават приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК, чийто фактически състав настоящият състав намира за осъществен. С оглед присъдения за въззивната инстанция размер на възнаграждението, срещу който страните не са възразили, дължимата за касационната инстанция сума следва да се определи на 100 лева. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение