Определение № 9803 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9334/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по жалба /по своята правна същност частна жалба/ на „Маридел 2012“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, [улица], представлявано от В. М. Н., чрез адв. Ал. Цветков, подадена срещу определение №837 от 20.08.2026г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-739/2026г. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. При изложени съображения, прави искане за отмяна на обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано възнаграждение. Ответникът, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази изложените доводи и провери обжалваното определение, прие за установено следното: Частната жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 837 от 20.08.2026 г. е оставено без уважение искането на „МАРИДЕЛ 2012“ ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция на водопроводната мрежа по ул. Кап. Райчо Николов, от о.т. 7 до о.т. 132, и ул. „Орлово гнездо, от о.т. 8 до о.т. 94, гр. Николаево, общ. Николаево, обл. Стара Загора“, процедурата е с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00674-2026-0012. За да достигне до този резултат органът по преразглеждането се е позовал на нормите на чл. 204, ал. 1 - 3, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приел, че в жалбата са изложени основно съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност на издаденото решение за откриване на обществената поръчка. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие на възложителя и обществото – жителите на гр. Николаево. КЗК е посочила, че така направения извод се следва от предмета на поръчката, който е свързан с реконструкция на водопроводната мрежа на територията на община Николаево. Комисията е приела, че състоянието на водопроводната мрежа е от значение за жителите на общината, което обуславя високата степен на обществена значимост на изпълнението на дейностите по предмета на процедурата. Водопроводната мрежа е жизненоважен елемент от инфраструктурата на града, тъй като осигурява достъп на жителите до питейна вода и е пряко свързана с нормално протичане на ежедневния живот, обществено здраве и санитарно – хигиенни условия. КЗК е приела, че нейното функциониране е от значение както аз здравето и сигурността на населението, така и за нормалното функциониране на обществените, социални, стопански дейности на територията на гр. Николаево, поради което е прието, че отрицателните последици могат да настъпят за всички интереси от продължаването на процедурата, превишават ползите от налагането на обезпечителната мярка. КЗК е отчела и разпоредбата на чл. 112, ал. 8 от ЗОП. По тези съображения и отчитайки баланса между интересите на страните, КЗК е счела, че конкретният случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане. Определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Твърденията в частната жалба, че определението на КЗК е незаконосъобразно е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, в частност жителите на гр. Николаево, предвид специфичния й предмет. ВАС споделя като законосъобразен извода на Комисията, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. В настоящата частна жалба пред ВАС, са развити доводи, че с налагането на временна мярка "спиране на процедурата" ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. целта на ЗОП, както и да се спестят евентуални санкции налагани от органите на АДФИ и/или Сметна палата. Тези аргументи на жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие, както с целта на уредената в закона възможност за искане налагане на временна мярка "спиране на процедурата", съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. По тази причина искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" не следва да бъде отправяно бланкетно и обосновавано единствено с твърденията по същество относно законосъобразност на оспорения акт на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство. По възраженията, свързани с пороци на обжалвания акт на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. На следващ място настоящия съдебен състав приема, че Комисията правилно е преценила и специфичният предмет на оспорената обществена поръчка, който е с обществено значение, понеже е пряко свързан с подобряване на водоснабдителния процес, което е от жизненоважно значение за живота и здравето на жителите на гр. Николаево. Обхватът на предмета на поръчката е пряко свързан с реконструкция и водопроводната мрежа по ул. „Кап. Райчо Николов“ и ул. „Орлово гнездо“, гр. Николаево, като целта на реализирането на поръчката е подобряване на качеството на живот на гражданите, което е една от основните социални функции и цели на общината, което може да се определи като значим обществен интерес. Ето защо КЗК е формирала верен и обоснован извод, че спирането на процедурата би нарушило обществения интерес, както и този на възложителя. Следователно в конкретната хипотеза налагането на претендираната временна мярка по-скоро ще се отрази негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и извършване на необходимите дейности по реконструкция. Правилно КЗК е съобразила и нормата на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което означава, че ако процедурата продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. Чрез посочената норма жалбоподателят запазва възможността да упражни правото си на защита в рамките на висящото производство, включително да постигне отмяна на незаконосъобразния акт, преди да са настъпили договорните последици от възлагателната процедура. След като специалният закон предвижда санкции за сключване на договор преди влизането в сила на всички решения по процедурата, рискът от неблагоприятни последици е значително ограничен, което означава, че налагането на претендираната временна мярка не е необходимо средство за защита на жалбоподателя. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и не страда от релевираните с частната жалба пороци. С оглед изхода на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,