Определение № 5310 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. И. С. и С. К. С. против определение № 195 от 08.01.2025 г., постановено по адм.д. № 2116/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлено искането на жалбоподателките за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноски. Жалбоподателките навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Бяла, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответницата – Л. Д. Г. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока, указан от съда и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С постановеното по делото решение Административен съд гр. Варна отменя по жалба на З. И. С. и С. К. С. заповед №РД 0700-615 от 21.08.2023г. на кмета на община Бяла, с която е наредено на З. И. С., С. К. С. и Л. Д. Г., в качеството им на собственици на ПИ с идентификатор 07598.304.322 по КК на гр. Бяла, обл. Варна да премахнат находящата се в имота второстепенна постройка на един етаж и осъжда община Бяла да заплати на адв. Т. Иванова адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, е отхвърлено искането на жалбоподателките за изменение на постановено по делото решение в частта му за разноските, като се присъди и сумата 1250 лв. на адв. Т. Иванова за осъществена правна помощ и процесуално представителство за всяка една от жалбоподателките. За да постанови този резултат съдът приема, че в случаите на предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата възнаграждението на адвоката се определя от съда. Прави извод, че при процесуално представителство на повече от едно лице с еднакви интереси, в посочената хипотеза не се дължи определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от представляваните. Констатира, че в случая е осъществено процесуално представителство по една жалба и извършените процесуални действия са идентични по обем и характер и при липса, както на фактически и правна сложност на спора. По тези съображения съдът достига до заключение за неоснователност на искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Особеност на хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата е осъждането на задължената за разноски страна да заплати възнаграждение пряко на правоимащия адвокат, което предполага съдът първо да определи възнаграждението. При определянето му се отчита разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати - за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. (Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22). Съдът прави преценка на цената на адвокатска защита в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, като съобразява доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. От значение е вида и характера на делото, защитаваният интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респективно извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна. Същата преценка следва да направи съда и в случаите, когато при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата е осъществено безплатно процесуално представителство на повече от едно лице. За всяко от представляваните лица следва да се определи самостоятелно възнаграждение само ако за всяко едно от тях е осъществена изцяло или отчасти защита при различни правнорелевантни факти и повдигнати правни въпроси, предпоставящи и самостоятелно извършени процесуални действия. Когато защитата е идентична броя на представляваните лица е без правно значение. В случая адв. Иванова представлява и двете жалбоподателки, чийто интереси са идентични, съответно извършените и за двете представлявани процесуални действия са идентични. И двете жалбоподателки оспорват един и същ административен акт, като адресати на задължението за премахване на строежа и извършените процесуални действия и оказаната правна помощ е една, поради което не може да се приеме, че единствено обстоятелството, че е осъществена защита по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата на повече от едно лице изисква за всяко от тях да се определи отделно възнаграждение. Следователно изводът на съда за неоснователност на искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,