Определение № 1688 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, образувано по частна жалба, подадена от Общински съвет Плевет,представлявано от И. М. чрез адв.П. Йотов против определение №4384 от 18.12.2024г. по адм.д.№1036/2024 г. на Административен съд – Плевен, с което е спряно производството по делото до произнасяне с решение по т.д. № 6/2023 г. на ОСС на ВАС. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението, поради нарушаване на процесуалните правила. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по частната жалба М. И. чрез адв.Даскалова счита частната жалба за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е спрял производството по адм. д. № 1036/2024 г. по описа на АС Плевен до приключването на т.д. № 6/2023 г. на ОСС на ВАС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК,като е приел,че произнасянето по предмета на тълк.дело по въпроса " 1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество?; 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс?", има преюдициално значение относно предмета на делото - законосъобразността на решение на Общинския съвет Плевен № 440/28.11.2024г. Така постановеното определение е неправилно и законосъобразно. За да бъде спряно производството по реда и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,следва да е налице висящо съдебно производство с преюдициално значение, каквото не е производството по т.д. № 6/2023 г. на ОСС на ВАС, предмет на което не е правораздавателна, а тълкувателна дейност. Именно с оглед на това основанието за спиране на висящото съдебно производство е не преюдициален спор ,а „обуславящ правен въпрос” по смисъла на тълкувателно решение №8/07.05.2014г. по т.дело №8/2013г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което производството може да бъде спряно на основание чл.292 във вр. с вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК и във вр. с чл.144 АПК и то само от касационната инстанция. Този извод следва от обстоятелството,че разпоредбата на чл.292 ГПК е приложима само в касационното производство,тъй като касационната инстанция разполага с правомощието за уеднаквяване на съдебната практика и осигуряване на точното и еднакво приложение на закона от всички съдилища. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото – върнато за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното, Върховния административен съд, шесто отделение,