Определение № 170 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2015 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 496 от 29.06.2015 г. на С. П. Т. и З. М. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 276 от 29.05.2015 г., постановено по гр.д. № 133 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Смолян за признаване за установено по отношение на С. П. Т. и З. М. Т., че А. В. В. и В. И. В. са собственици при условията на СИО на основание съдебно решение от 15.12.1975 г. по гр.д. № 270/1972 г. и давностно владение от 29.12.1972 г. до настоящия момент на поземлен имот с идентификатор 20465.506.302 по кадастралния план на [населено място] с площ от 872 кв.м. с административен адрес: [населено място],[жк]. В писмения си отговор А. В. В. и В. И. В. оспорват основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, но не са изразили становище по допустимостта й. Молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане, тъй като отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК – обосновано е основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и е спазен срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е подадена преди изтичане на три месеца от момента, в който молителя твърди, че е открил новите писмени доказателства. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение