Определение № 8631 от 05.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8703/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. С., подадена чрез пълномощника адвокат И. Джелепов, против определение № 21399 от 20.06.2025 г., поставено по адм. дело № 6425/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на заповед с рег. № 4536 РАМ-236 от 16.06.2025 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) Свиленград, с която като чужденец и гражданин на Турция му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Експулсиране - Република Турция“ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател възразява срещу мотивите на съда за липса на правен интерес от обжалването, като счита, че е следвало да се обяви нищожността на разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Ответникът - началник на ГПУ Свиленград, не представя отговор по жалбата в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 230 АПК, а по същество - за неоснователна. АССГ е сезиран с жалба от А. С. против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед с рег. № 4536 РАМ-236 от 16.06.2025 г. на началника на ГПУ Свиленград, издадена на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), за това, че на 13.06.2025 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ е превел през границата на страната едно лице - чужд гражданин, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС - товарен автомобил с турска регистрация. Повдигнато му е обвинение за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и на 16.06.2025 г. е осъден от Районен съд Свиленград. Освен налагането на ПАМ „Експулсиране“, в заповедта е посочено, че предвид опасност, че може да бъде осуетено или сериозно застрашено изпълнението й, на основание чл. 60, ал. 1 АПК се допуска предварителното й изпълнение. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че заради правното основание за издаване на заповедта - чл. 42, ал. 2, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ, същата подлежи на незабавно изпълнение по силата на чл. 44, ал. 4, т. 3 ЗЧРБ, тъй като не е издадена на основание сериозна заплаха за обществения ред. Поради това предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, а не по силата на изрично съдържащото се в нея волеизявление на органа по чл. 60, ал. 1 АПК и за жалбоподателя липсва правен интерес от защита по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, защитата следва да се проведе по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Посочено е, че искането не може да бъде разгледано като такова по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК при липсата на оспорване на заповедта за налагане на ПАМ. Определението е правилно, макар на различно от изложеното в него основание. Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗЧРБ, подлежат на незабавно изпълнение заповедите за експулсиране, с изключение на случаите, когато са издадени на основание сериозна заплаха за обществения ред. Не може да има съмнение, че процесната заповед не е свързана с такава заплаха, а мярката е наложена заради незаконно въвеждане в страната на лице, предвид описаните факти и правното й основание - чл. 10, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта е потвърдено и с нормата на чл. 46, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗЧРБ. При тази нормативна регламентация, при предвидено в закона предварително изпълнение на заповедта, е недопустимо същото да бъде атакувано с жалба по чл. 60, ал. 5 АПК, независимо от посочената от административния орган негова правна квалификация. Жалбата срещу предварителното изпълнение на акта, допуснато от закона е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. Както правилно е посочил и АССГ, в тези случаи защитата следва да се проведе по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. По тези съображения, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството, макар и по различни съображения, АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав