Определение № 10131 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10135/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Х. Ф. срещу Определение № 7057/06.08.2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 1035/2025 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането, обективирано в молба вх. № 12400/25.07.2025 г. на Г. Х. Ф. за встъпване в производството като подпомагаща страна. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че в административното производство разпоредбите на Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) се прилагат в производството по оспорване на административни актове, само когато липсва правна уредба в АПК, а случаят се регулирал от разпоредбите на чл. 153 АПК. Излага подробни съображения, че има правен интерес да встъпи по делото като подпомагаща страна на една от страните – научното жури, ответник в производството. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд със задължителни указания за конституирането на Г. Х. Ф. като подпомагаща страна. Претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Пехливанов. Ответникът по частната жалба Н. Г. И. я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Този ответник се представлява от адв. Пишмишева. Ответникът по частната жалба – Научното жури, определено със Заповед № Р-2186/29.04.2025 г. на заместник – ректора на Медицински университет - Пловдив (МУ-Пловдив) не изразява становище по частната жалба. Постъпило е Становище от председателя на Научното жури, определено със Заповед № Р-2186/29.04.2025 г. на заместник – ректора на МУ-Пловдив, чрез юрк. Деспотова и юрк. Костов. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба вх. № 12400/25.07.2025 г. от Г. Х. Ф. с искане за встъпване в производството като подпомагаща страна, на основание чл. 218 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Искането е обосновано в това, че Г. Ф. е участник в същия конкурс и със същото решение е допусната до участие в конкурсната процедура. За да остави искането без уважение съдът е приел, че разпоредбите на ГПК се прилагат в производството по оспорване на административни актове пред съд, само когато липсва уредба в АПК. Посочил е, че въпросът относно участващите в производството по чл. 145 АПК страни е уреден в чл. 153 АПК. Посочените в чл. 153 АПК заинтересовани лица не са трети лица – подпомагащи страни по смисъла на чл. 218 и чл. 219 ГПК. Заинтересованите страни са тези, за които оспореният акт поражда благоприятни прави последици. Приел е, че в случая оспореното решение по никакъв начин не навлиза в правната сфера на молителката. Касае се за спорно правоотношение между ответното научно жури и недопуснатата до участие в конкурса жалбоподателка. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Г. И. срещу Решение по Протокол № 1 от 2025 г. на Научното жури, определено със Заповед № Р-2186/29.04.2025 г. на заместник – ректора на МУ-Пловдив, с което Н. Г. И. не е допусната до оценяване при участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по Обща медицина към катедра „Урология и обща медицина“ в Медицински факултет на МУ-Пловдив. В АПК има изрична регламентация за страните в съдебното производство, която е резултат от предмета на същото – оспорване на административен акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В АПК липсва легално определение на понятието „заинтересовани страни“, но предвид посоченото в чл. 143, ал. 4, чл. 156, ал. 1, чл. 162, ал. 2, чл. 170, ал. 1, това са лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен. В случая се оспорва Решение по Протокол от 2025 г. на Научното жури, определено със Заповед № Р-2186/29.04.2025 г. на заместник – ректора на МУ-Пловдив, с което Н. Г. И. не е допусната до оценяване при участие в конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по Обща медицина към катедра „Урология и обща медицина“ в Медицински факултет на МУ-Пловдив. Този акт не засяга правата и законните интереси на Г. Ф., доколкото относно нея с решение по същия протокол е постановено допускане до участие в процедурата. Не е налице акт оспорен в част, която е благоприятна за Г. Ф.. Поради това тя не е заинтересована страна в процеса и не е конституирана като такава. При наличието на изрична регламентация кои са страните при оспорване на индивидуален административен акт, няма основания за прилагането на чл. 218 ГПК и допускане Ф. да встъпи като подпомагаща страна в процеса на страната на ответника. Встъпването, респективно привличането на трето лице - помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение по главния спор. В случая не се касае за исков спор, а за оспорване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Искането за встъпване се обосновава с интерес от определяне на кръга от конкурентите и условията за съревноваване. Тези съображения касаят въпроса дали подадената от Н. И. жалба има суспензивен ефект и дали конкурсната процедура е продължила с допуснатите участници. Това са въпроси извън предмета на делото. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение