Определение № 421 от 06.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3135/2017 г.

Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 7223/19.05.2017 г. на П. на Р. Б. срещу въззивно решение № ІІІ-34 от 27.04.2017 г. по в.гр.д. № 291/2017 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която частично се потвърждава решение № 1997/09.12.2016 г. по гр.д. № 4033/2016 г. на Районен съд Бургас за уважаване на предявения иск от Й. П. К. за обезщетение на неимуществени вреди от 7000 лева и 5100 лева - за имуществени вреди. В касационна жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Й. П. К. не взема становище. Преценката за допустимостта на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване по повдигнатия от касатора правен въпрос – „Може ли по предявен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателния процес”, се обуславя от решението, което следва да бъде прието от ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017 г. във връзка с поставения въпрос от разпореждането за образуване на тълкувателното дело, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр. с чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение