Определение № 388 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1723/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Н. Н., З. Н. Н. и П. Н. Н. срещу определение №11841 от 12.08.20120г. постановено по в.гр.д.№4617/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което е оставена без уважение молбата на тримата жалбоподатели по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№70905/15.07.2020г. за изменение на постановеното по същото дело решение №1142 от 08.06.2020г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което не е уважена молбата за намаляване на присъдените с въззивното решение разноски в полза на СНЦ „НББАЗ“, е неправилно. Твърди се, че съдът незаконосъобразно не е уважил направеното от жалбоподателите в открито заседание възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответното сдружение адвокатско възнаграждение, като не е взел предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Отделно се сочи, че в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), присъденият размер за адвокатски хонорар е несправедлив с оглед същинското участие на адвоката на сдружението и невъзможността за жалбоподателите да покрият присъдения адвокатски хонорар. Претендира се отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната жалба от ответното сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба по съществото на процесуалния спор. Претендират се разноски за изготвения отговор на частната жалба. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение №1142/08.06.2020г., постановено по в.гр.д.№4617/2019г. на Софийски апелативен съд не е уважена въззивната жалба на И., З. и П. Н. за отмяна в отхвърлителната му част на решение №8153 от 28.12.2018г. по гр.д.№20663/2014г. на СГС, и за осъждането да ответното сдружение да заплати на тримата ищци допълнително по 90 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях. С решението въззивниците са осъдени да заплатят на СНЦ „НББАЗ“ разноски в размер на 11 640лв. – заплатен от ответното сдружение адвокатски хонорар с включен ДДС за въззивната инстанция като съдът е изложил мотиви за неоснователност на възражението на въззивниците за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, въззивният състав е оставил без уважение молбата на И., З. и П. Н. с вх.№70905/15.07.2020г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Съдът е посочил, че заплатеният от сдружението адвокатски хонорар в размер на 9 700лв. без ДДС ( респ.11 640лв. с ДДС), е съобразен с обжалваемия материален интерес от общо 270 000лв. – по 90 000лв. за всеки един от въззивниците, както и с фактическата и правна сложност на делото. Касационният състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Според чл.78, ал.5 ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност под определения размер съобразно чл.36 от ЗА. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. на В.Адв.С. за минималните адвокатски възнаграждения, при обжалваем интерес от по 90 000лв. за всеки един от тримата въззивници, минималният хонорар за една инстанция е в размер на 9 690лв. без ДДС ( 3 по 3 230лв.) или общо 11 628лв. с ДДС. В случая заплатеният от ответното сдружение хонорар от 9 700лв. без ДДС, респ. от 11 640лв. с ДДС, е в рамките на минимума и не може да бъде намаляван по реда на чл.78, ал.5 ГПК, независимо от наличието или липсата на фактическа и правна сложност на делото. Следва да се има предвид, че адвокатът на въззивниците също е получил и е претендирал хонорар за въззивната инстанция в размер на 9 690лв. без ДДС. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че присъденият като разноски на ответното сдружение адвокатски хонорар е в противоречие с практиката на ЕСПЧ (каквато практика не е посочена, нито в молбата по чл.248, ал.1 ГПК, нито в частната жалба). Липсата на достатъчно средства за заплащане от ищците на такси и разноски е основание за освобождаването им от такси и разноски по реда на чл.83 ГПК, която разпоредба не е относима към разноските, направени от ответника. Извън хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, при отхвърляне на иска, разноските на ответника не могат да бъдат намалявани, нито са бъдат покривани от бюджета на съда. На основание чл.81 ГПК частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното сдружение сумата 240лв. – заплатен адвокатски хонорар с ДДС да изготвяне на отговора на частната жалба (същият е в минималния размер съобразно чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г. на В.Адв.С. за минималните адвокатски възнаграждения). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение