Решение № 750 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 952/2009 г.

Решение № 750 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 952/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на К. у. на и., п. от п. д. и Великотърновската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 62 от 23.03.2009 г. на В. апелативен съд по гр. д. № 518/2008 г., с което е отменено решение № 131 от 18.06.2008 г. на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 29/2007 г. и е отхвърлен предявеният от К. за у. на и., п. от п. д., [населено място], срещу П. Д. И., [населено място], иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД за отнемане на следното имущество: 1/6 идеална част от дворно място, находящо се в[населено място], с площ от 603 кв. м., представляващо парцел IХ -1738, кв. 185, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 53 кв. м., състояща се от три стаи, коридор, баня с тоалетна и избено помещение с площ 18.50 кв. м., която сграда е със самостоятелен вход и стълбище за нея в северната страна на парцела; лятна кухня в същото дворно място; трактор, колесен, модел Т 25А с ДК № ****** Е; товарен автомобил "Ситроен" с ДК № ******* Т; лек автомобил "М. 190 Е" с ДК № ******* А и лек автомобил "Т. К." с ДК № ******* АА. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че притежаваното имущество от ответника не е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД. Посочените в нотариалните актове и договори за покупко-продажба на МПС стойности на придобиване на имуществото са занижени. Като база за определяне дали едно имущество е на значителна стойност следва да служи неговата пазарна стойност към момента на придобиването, а не договорната му цена /придобивна стойност/. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че трябва да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда. Ответникът по касационната жалба П. Д. И., [населено място], оспорва жалбите. С определение № 1381 от 06.10.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 23.03.2009 г. на В. апелативен съд по гр. д. № 518/2008 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД - придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото, както и за необходимостта да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда. По тези въпроси вече са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 607 от 29.10.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. дело № 1116/2009 г. и решение № 671 от 09.11.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. дело № 875/2010 г. С тях е прието, че в случаите когато имуществото е придобито безвъзмездно следва да се изхожда от пазарната цена на движимото и недвижимото имущество към момента на придобиването. По начало при възмездните договори имуществото е придобито на стойността, вложена от приобретателя. Тя може да съответства или не на посоченото в договора и това да е видно от характера на самото престъпление и от връзката му с придобиването или пък цената да е симулативна. К. като трето лице по сделката не е обвързана от изявленията на страните, нито е ограничена във вида на доказателствата. Когато имуществото е придобито възмездно чрез правна сделка, посочената от самите страни придобивна стойност не обвързва съда при преценката дали имуществото е на значителна стойност. Тази преценка е в зависимост от обстоятелствата, установени по всяко конкретно дело. При прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти и МПС с договори съдът може да приеме, че стойността на имуществото не е тази, посочена в нотариалния акт или договора, а е пазарната такава. Държавата, в лицето на К. и съдът, не е обвързана от изявленията на страните за стойността на имуществото. Поради това както комисията, така и съдът не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа за сключената за прехвърлянето му сделка. Не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалният акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, не за третите лица. Липсва задължение за държавата /включително за комисията и съда като държавни органи/ да приемат за реална именно придобивната стойност на имота, посочена в акта. Според същата задължителна съдебна практика е необходимо да съществува връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност. Това е така, защото подлежащото на отнемане имущество се определя като облага от престъпна дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността за извличането и. Придобиването на имущество от извършителя на престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД може да е както пряко, така и косвено от престъпна дейност. Във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването, т. е. тя да следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно. Обоснован е направеният извод, че в случая имуществото на ответника не е на значителна стойност по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД. Според тази разпоредба такова имущество е налице, когато е на стойност над 60 000 лв. Към момента на влизане в сила на закона тази стойност се е равнявала на 400 минимални работни заплати за страната. За проверявания период ответникът е придобил имущество, което по критерия "придобивна стойност" се равнява на 85.29 минимални работни заплати. Същото имущество по критерия "пазарна цена по време на придобиването" е равно на 327.49 минимални работни заплати. Според критерия пък "пазарна стойност към датата на внасянето на мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имуществото" стойността на имуществото възлиза на 348.15 минимални работни заплати. Оттук следва, че цената на придобитото имущество и при трите варианта на изчисление не е на значителна стойност, тъй като не възлиза над 400 минимални работни заплати. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпленията, посочени в същата разпоредба. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че искането по чл. 28 ЗОПДИППД е неоснователно. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2040 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.