Решение № 10435 от 28.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2013 г.

Решение № 10435 от 28.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11743/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Детелин Благоев Фунтаров, подадена чрез адв. Д. Балкански, против решение № 4403 от 2.07.2013 г., постановено по адм. д. № 6980 от 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 231104272/3.02.2012 г. на ТД на НАП - гр. София, в частта му, в която същият е потвърден с решение № 1506/22.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. Касаторът поддържа, че решението на Административен съд - София-град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както е и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, чрез юрк. Кирова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Детелин Фунтаров против ревизионен акт № 231104272/3.02.2012 г. на ТД на НАП - гр. София, в частта му, в която същият е потвърден с решение № 1506/22.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за приложение на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. С оспорения РА на Детелин Фунтаров е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 23 525,97 лв. и лихви - 16 933,39 лв., а за 2006 г. е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ в размер на 5984,39 лв. и лихви - 3510,13 лв. Ревизираното лице поддържа в жалбата си, че при ревизията не са взети предвид получените от домакинството доходи от дейност свързана с отглеждане на картофи за периода от 1993 г. - 2003 г. общо в размер на 1 583 281 лв., като твърди, че към 1.01.2005 г. са останали налични средства в брой около 350 000 лв. Възразено е и относно обстоятелството, че при ревизията не е била взета предвид дейността на Красимир Фунтаров /син на ревизираното лице/ в "Скипропърти БГ Ком" ООД, "Скипропърти БЕ" ЕООД и "Скипропърти" ООД, в които е работил. Изложени са доводи, че чуждестранни лица са превеждали парични средства по сметките на тези дружества, а Красимир Фунтаров е имал правомощието да тегли от тези средства, като е извършвал разплащания от името на чуждестранните лица в качеството на техен пълномощник. Във възражението си жалбоподателят е посочил, че Красимир Фунтаров (негов син) е влагал преимуществено изтеглените средства от сметките на дружествата по две банкови сметки в ЦКБ АД, открити на името на Детелин Фунтаров. Така посочените възражения съдът е приел за неоснователни, като в тази връзка подробно в мотивите на решението си е анализирал представените по делото писмени доказателства, както и заключенията на АТЕ и ССЕ. В заключение съдът е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което законосъобразно с РА са определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и съответните лихви. Решението е частично неправилно. Административният съд е формулирал много подробни мотиви касателно установената от него фактическа обстановка, подкрепени със събраните по делото доказателства. От данните по делото е видно, че процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За да достигне до извода, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, органа по приходите е извършил подробен анализ на паричния поток на лицето, като е взел предвид доходите от пенсия за осигурителен стаж и възраст, разходи за живот, налични суми по банкови сметки в ЦКБ АД, както и движението на сумите по тези сметки /размер на внесени и теглени суми през ревизираните периоди/. В резултат на извършения анализ на паричния поток приходните органи са установили приходи в размер на 253 839,26 лв., разходи - 382 026,23 лв., салдо: - 128 186,97 лв., установено е превишение на разходите над приходи за 2005 г. в размер на 100 274,87 лв., а за 2006 г. - 27 584,96 лв. За 2005 г. върху установената основа за облагане е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 23 525,97 лв. и лихви 16 933,39 лв., а за 2006 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5984,39 лв. и лихви - 3510,13 лв. За да обори констатациите в РА касаторът поддържа както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, че внесените и теглени суми по банковите му сметки са били чужди парични средства, с които се е разпореждал неговия син в качеството му на пълномощник на чуждестранни лица във връзка с покупката на имоти на територията на страната, поради което неправилно са приети за негови собствени средства и съответно неправилно обоснован извод за наличие на превишение на разходите над приходите. Също така Детелин Фунтаров твърди, че неправилно органа по приходите и съдът не са приели, че към 1.01.2005 г. е разполагал със сумата от 350 000 лв. в брой от дейност по отглеждане на картофи през периода 1993 г. - 2003 г. Тези твърдения на лицето правилно са приети от съда за недоказани. На първо място РЛ не е доказало, че получените от него доходи от отглеждане на картофи през периода 1993 г. - 2003 г . са спестени и са били в наличност към 01.01.2005 г. Следва да се посочи, че сума в такъв голям размер не е била налична и по банковите сметки на лицето. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, а съгласно чл. 154, ал. 1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай, в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че има спестени парични средства към 2005 г. и те са разходвани от него през ревизирания период. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са налице. В случая касаторът е представил доказателства във връзка с обработваната земя, документи свързани с регистрацията му като земеделски производител през периода 2000 г. - 2004 г., декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), декларации на лица, които са участвали в обработването на земята и т. н. Въз основа на тези документи може да бъде установено, че лицето се е занимавало с отглеждане на картофи, което не се отрича от органите по приходите, но те не дават отговор на спорния въпрос - налице ли е спестена сума в размер на 350 000 лв. Отговор на този въпрос не е даден и чрез заключенията на приетите по делото АТЕ и ССЕ, които правилно с оглед всички събрани по делото доказателства не са кредитирани от съда. Не е доказано и наличието на посочената от вещото лице по ССЕ сума в размер на 111 396,58 лв., която е определена с оглед заключението на АТЕ, което правилно е прието от съда като дадено при евентуалност, т. е. ако се докаже, че лицето е обработвало твърдяните 42 дка земеделска земя, то какви добиви би получило същото. В конкретния случай обаче касаторът не е представил доказателства за съхранение на посочената сума в размер на 111 396,58 лв. и наличността й към 01.01.2005 г. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда процесуално нарушение изразяващо се в недопускане до разпит на лицата - Б. Генчева и Здр. Петров, тъй като с техния разпит жалбоподателят е целял да установи участието им в процеса на картофопроизводство в полза на сем. Фунтарови през периода 1993 - 2003 г., за броя на ангажираните лица, размера на обработваните площи, добиваните количества продукция, начина на нейното съхранение и реализация, но не и да докаже наличие на процесната сума в патримониума на касатора към 2005 г. Във връзка с възражението, че внесените и теглени суми по банковите сметки на касатора са били чужди парични средства, с които се е разпореждал неговия син в качеството му на пълномощник на чуждестранни лица във връзка с покупката на имоти на територията на страната, правилно съдът е приел това твърдение за недоказано. Обстоятелството, че синът Красимир Фунтаров е имал пълномощно от своя баща - откривал е сметки, внасял е и е теглил суми от тези сметки, по никакъв начин не могат да бъдат доказателства за това, че по тези сметки са внасяни чужди парични средства на чуждестранни лица. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло становището на ответника изложено в писмените бележки /представени пред АССГ/, че в случая липсва разумно обяснение защо синът ще тегли парични средства от сметка на юридическото лице, където работи по трудов договор, и след това вместо да се закупи съответния имот, средствата ще се внасят по сметка на бащата. По делото не е представено и изрично съгласие на "Скипропърти БГ Ком" ООД за внасяне на постъпилите по негова банкова сметка средства по сметка на третото лице Детелин Фунтаров. Нормалната практика е служебния аванс да се изтегли, след което неизползваната част от него да се внесе обратно по сметка на юридическото лице. Наред с това са налице и несъответствия между представените от РЛ нотариални актове за извършени сделки, по които Красимир Фунтаров е пълномощник и на двете страни по сделката, с приложените към НА нареждания- разписки за изтеглени средства. В случая хронологична зависимост между изтеглените суми от сметките на "Скипропърти БГ Ком" ООД, "Скипропърти БГ" ЕООД и чуждестранните физически лица и внесените суми по сметките на Детелин Фунтаров, не може да се установи. Следва да се посочи, че вещото лице по ССЕ само е описало сумите по нарежданията-разписки като изтеглени от сметката на юридическото лице и от сметките на чуждестранните физически лица в таблиците на стр. 4, без изобщо да направи коментар за съществуващите несъответствия между сумите и датите в НА и сумите и датите по нарежданията-разписки към тях. Същото изобщо не е търсило зависимост между датите и сумите по нарежданията-разписки с датите на внасяните суми по банковите сметки на Детелин Фунтаров и датите на НА, тъй като такава задача не му е поставена. Предвид това следва да бъде прието, че в случая не е налице връзка между датите и сумите по нарежданията-разписки за изтеглени суми от Красимир Фунтаров и датите и сумите за внесени средства по банковите сметки на Детелин Фунтаров. Настоящият касационен състав намира за основателно възражението на касатора, че досежно процесната 2006 г. не е налице обаче превишение на разходите над приходите предвид следното: Видно от процесния РА за 2006 г. ревизиращите са констатирали, че размерът на приходите е 212 608,52 лв., разходите са 193 058,32 лв., като в случая салдото е положително и е в размер на 19 550, 20 лв., т. е. не е налице недостиг. Установеният недостиг в размер на 55 169,92 лв. е само са м. 07. и 08.2006 г., но крайното годишно салдо между приходи и разходи е положително. Независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В своята последователна практика по този въпрос ВАС многократно е посочвал, че по аргумент от чл. 3 от ЗОДФЛ (отм.) облагаем е общият годишен доход, а съгласно от чл. 35 от същия закон сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа. Определящо е крайното годишно салдо, което за 2006 г. е положително, поради което основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на облагане по аналог е необосновано. РА в тази му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Досежно 2005 г. при анализ на паричния поток на сем. Фунтарови ревизиращите органи са установили, че приходите са в размер на 253 839,26 лв., разходите - 382 026,23 лв., салдо: - 128 186,97 лв., установено е превишение на разходите над приходи за 2005 г. в размер на 200 549,74 лв. /съответно 1/2 - 100 274,87 лв./. В случая действително е налице превишение на разходите над приходите, но със сумата в размер на - 128 186, 97 лв. или 1/2 - 64 093,49 лв., а не както неправилно е приел съдът и ревизиращите със сумата - 100 274,87 лв. Върху така определената основа от 64 093,49 лв. дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. следва да бъде определен в размер на 14 842, 44 лв. и лихви 10 683,21 лв. Предвид изложеното, РА в частта относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. следва да бъде отменен за сумата над 14 842,44 лв. и лихви над 10 683,21 лв. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта относно присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1449, 07 лв. Съобразно уважената част от жалбата в полза на Детелин Фунтаров следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1987,85 лв., а на дирекция "ОДОП" - София, съобразно отхвърлената част следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1295,77 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,