Решение № 3636 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия(НЕЛК) с адрес гр. София, бул. •••, чрез юриск. Дурчова, срещу Решение № 22466 от 30.06.2025 г., постановено по адм. дело № 10148/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е било отменено Експертно решение /ЕР/ № 91989/25.09.2024 г. от зас. № 166/25.09.2024 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ, с което е било потвърдено ЕР № 91067 от 23.05.2024 г. на ТЕЛК към „Национална кардиологична болница“ ЕАД и преписката е била изпратена на НЕЛК за ново произнасяне, съобразно дадени от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената от О. М. М. от гр.София жалба срещу цитираното по-горе решение на НЕЛК. Претендират се и разноски. Ответникът – О. М. М., чрез адв. Трингова, намира касационната жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът – ТЕЛК към МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – Агенция за хората с увреждания не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – ТП на НОИ – София-град не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – РДСП – София-град не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът - УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. Първостепенният съд е установил от представената като пълна административна преписка, че по повод жалба на О. М. срещу ЕР на ТЕЛК № 91067 от 23.05.24 г. на ТЕЛК към „ Национална кардиологична болница“ ЕАД от НЕЛК е било постановено ЕР № 91989/25.09.2024 г. на специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ на Национална кардиологична болница ЕАД, с което е било потвърдено ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза [заличен текст]. Въз основа на посочените данни НЕЛК е приел, че се касае за състояние без доказана зависимост, според изискванията на забележка към част Втора, Раздел VII, от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, което не обуславя % трайно намалена работоспособност /ТНР/. По делото са били приети основа и допълнителна съдебно – медицинска експертизи (СМЕ), които първоинстанционният съд е кредитирал като компетентно и добросъвестно изготвени. Според заключението на вещото лице към момента на освидетелстването в ТЕЛК/НЕЛК М. е страдал от [заличен текст] с многократни неефективни опити за лечение, зачестили през последните години и затрудняващи социално функциониране. Според експерта състоянието на М. следва да се отнесе към част 2, раздел VII, т.1 определящо 50% ТНР. От ТЕЛК и НЕЛК не са били обсъждани придружаващи заболявания, както и не са изискани консултации със съответните специалисти за търсене на органни увреди – чернодробна, мозъчни, на периферната нервна система/полиневропатия /и др. Според заключението към датата на освидетелстване от НЕЛК не е била постигната ремисия и лицето не е било в състояние да изпълнява пълноценно служебните си задължения съгласно социалния опит в рамките на пълен работен, като през последната година и месеци при вариращ толеранс се отчита зачестяване на [заличен текст]. За да отмени акта на НЕЛК, административният съдия е приел, че в случая оценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице е извършена в нарушение на правилата на медицинската експертиза, като членовете на НЕЛК са постановили решението си без да съобразят в пълнота относимата към оценката на трайно намалената работоспособност медицинска документация, като при отразяване здравословното състояние не са взети предвид придружаващи заболявания, както и не са изискани консултации със съответните специалисти за търсене на органни увреди – чернодробна, мозъчни, на периферната нервна система /полиневропатия /и др. Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за напълно обосновани на база представената административна преписка и събраните в хода на съдебното дирене относими доказателства, вкл. и изслушаните СМЕ, неоспорени във фактическите си констатации, извършени от в.л. д-р Б. Станева – специалист по нервни болести. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че действително в актовете и на НЕЛК, и на ТЕЛК, едностранчиво е оценено здравословното състояние на М. към релевантния момент, като не е отчетена обилната медицинска документация /представена и към жалбата до НЕЛК/, свидетелстваща за [заличен текст], за което са били налични обективни данни от представените екпикризи и изследвания в периода след предходното освидетелстване на лицето. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице, според което М. е страдал от [заличен текст] с многократни неефективни опити за лечение, зачестили през последните години и затрудняващи социалното функциониране. Специалистът е обсъдил хронологично извършените през годините множество хоспитализации в различни специализирани психиатрични заведения в страната, като е достигнал до извод, че въпреки направените многократни доброволни опити за лечение, посещения на психиатър и психолог при амбулаторни условия, спазване на терапевтичните схеми, участие в терапевтични сесии при стационарни условия за въздържане от употреба на [заличен текст] и др., не се е стигнало до никакъв резултат, съответно не е постигната ремисия и лицето не е било с възстановена работоспособност. Т.е. и при подобно установяване в пълна степен може да се приеме, че М. е бил лекуван комплексно за въздържане от [заличен текст], но въпреки положените от него усилия не се е стигнало до преодоляване на тази му зависимост. Според експертизата зачестяването на [заличен текст] през последната година е обусловило социална дезинтеграция. В заключението се сочи също, че при отразяване на здравословното състояние на лицето не са взети предвид придружаващите му заболявания. При тези данни обоснован се явява и извода, че в хода на административното производство органите на медицинската експертиза на работоспособността не са анализирали всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като по този начин съдът е бил поставен в обективна невъзможност да извърши преценка за законосъобразност на оспореното решение. Това мотивира и настоящият състав на касационната инстанция да приеме, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея отменителни основания на чл.209, т.3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода от спора разноски се дължат на ответника М., за която страна се констатираха те да са в размер на общо 332,34 евро, равностойността на 650 лева за осъществената защита от адвокат в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,