Решение № 12063 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2015 г.

Решение № 12063 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "В. Т." ООД, гр. В. Търново, чрез упълномощен адвокат М. Я., против решение № 392/27.10.2015 г. по адм. д. № 727/2014 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлено оспорването на РА № 041400618/13.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП- В. Търново, потвърден с решение № 368/15.09.2014 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т., за установени задължения, както следва: допълнително установен ДДС общо в размер на 84 026, 04 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 02 и м. 07.2008 г., м. 08 и м. 10.2009 г., м. 04, м. 08, м. 09 и м. 10.2010 г., м. 01, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2011 г., м. 06, м. 08, м. 10, м. 11 и м. 12.2012 г. и м. 01, м. 02, м. 05 и м. 08.2013 г., ведно със съответните лихви; допълнително установен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1857,87 лева и лихви, за 2008 г. в размер на 2310,46 лева и лихви, за 2009 г. размер на 3006,03 лева и лихви, за 2010 г. в размер на 8863,03 лева и лихви, за 2011 г. в размер на 8698,88 лева и лихви, за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба от 127 885, 05 лв. на 113 867, 81 лв. и са определени лихви за авансови вноски. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА. В съдебно заседание касаторът е представляван от адв. Хр. К. с представено пълномощно. Последният поддържа касационната жалба, излага доводи за неправилност на решението, както и за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представя като доказателства оборотни ведомости от края на периода на ревизията до настоящия момент. Иска отмяна на решението по съображения изложени в писмена защита и по преценка на съда, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски по представен списък. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. в представен писмен отговор от процесуален представител юрк. Н. К. оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваното съдебно решение, което моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 061, 58 лв. за касационната инстанция, съобразно материалния интерес и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Оспорения РА е издаден при ревизия, проведена по особения ред, при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, които са основание за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с пряк и косвен данък за ревизираните периоди от 2007 до 2013 години. В хода на оспорване на РА, оспорващият "В. Т." ООД е твърдял, че издадените фактури от доставчиците ЕТ "Т.-2000-П. Т." с предмет на доставки "бира", "Г." ЕООД с предмет на доставки "хранителни стоки", "П." ЕООД с предмет на доставки "цигари" и една фактура от "Л. Т. К." ООД с предмет на доставка "цигари", не са реално осъществени. Голяма част от фактурите съдържат подписи на получател, като нито съдържащите подпис на получател фактури, нито несъдържащите подпис на получател фактури, не са оспорени от ревизирания субект. Не са опровергани и дадените обяснения от доставчиците за начина на осъществяване на доставките с осигурен от тях транспорт, предимно със заведени в счетоводствата им ДМА-транспортни средства. След като оспорващият не е заприходявал получените стоки, съответно не е отчитал приходи от продажбата им, налице са предпоставките по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за установяване на дължими преки и косвени данъци за съответните ревизирани периоди от последваща реализация на стоките и съответно, печалба от продажбите в качеството му на търговец със стоки от вида на доставените. По отношение установеното задължение по ЗКПО, не е опровергана констатацията на ревизията, че е попълвал некоректно годишните данъчни декларации по ЗКПО. Твърденията на процесуалния представител на касатора, че приетите за получени доставки от първоинстанционния съд са в противоречие с доказателствата по делото и със заключението на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, която недвусмислено показва невъзможност за проследяемост на стоките при преките доставчици, са неоснователни. Видно от приетата експертиза, същата е на база направени проверки в счетоводствата на доставчиците, като за всеки от тях е проследена водената счетоводна отчетност. Преимуществено доставките са от доставчика "Г." ЕООД, който по искане на ответната страна е бил задължен от съда и е представил заверени копия от относимите към спора документи и е дал обяснение са начина на осъществяване на доставките. За този доставчик експертизата е категорична, че от представените счетоводни регистри: главни книги, оборотни ведомости, хронологични регистри и др. документи, счетоводството на дружеството е организирано съобразно приет от ръководството индивидуален сметко-план, формата на счетоводството е двустранна, счетоводството е водено както на синтетично, така и на аналитично ниво. Счетоводните сметки и регистри са приключени в края на отчетните периоди. Формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично/аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане. Не са представени товарителници, пътни листи и копия от контролните листи на касовите апарати. Отчетени са разходи за гориво и амортизации на притежавани от дружеството ДМА транспортни средства, но от същите експертизата не може да отграничи разходи за гориво за конкретните доставки. Същите изводи са направени и за доставчика ЕТ "Т.-2000-П. Т.". От "П." ЕООД е представено свидетелство за регистрирано фискално устройство и фискални бонове от същото, оборотно ведомости и др. счетоводни документи от счетоводството на този доставчик, приложени по делото на л. 397-443. От доставчика "Л. Т. К." ООД са представени аналитични регистри и извлечения от сметки, приложени по делото на л. 477-534. Всички доставчици са намерени на адресите им, включително и от вещото лице по допуснатата от съда ССчЕ, което е извършило проверка на счетоводствата им и е дало подробни отговори на поставените от жалбоподателя въпроси в констативно-съобразителната част на заключението. Като заключение, счетоводствата на дружествата-доставчици са водени редовно, както на синтетично, така и на аналитично ниво, с изключение на доставчика "Л. Т. К." ООД, издател на една фактура. Заключението е прието без възражение от страните. От страна на "Л. Т. К." ООД са представени допълнително аналитични регистри и извлечения от сметки, приложени по делото на л. 477-534, но не е заявено искане за допълнителна ССчЕ, при което ценени самостоятелно така представените документи аналитични регистри и извлечения от сметки, приложени по делото на л. 477-534 опровергават извода на вещото лице за липса на аналитично и синтетично счетоводно отчитане при доставчика "Л. Т. К." ООД. От представените от жалбоподателя счетоводни регистри вещото лице не е могло да констатира заприхождаване и изписване на стоките по процесните фактури. Аналитичните оборотни ведомости на жалбоподателя според заключението показват само обобщени данни и то само стойностно относно заприходените и изписани стоки, но нямат данни за техните количества. Не са представени и хронологични регистри за да бъде установен начина на осчетоводяване на закупените, съответно за продадените стоки. Действително доставчиците не представят други съпътстващи документи, с които да установят реалността на тези доставки, но правилно е съобразено даденото от тях обяснение за начина на осъществяване на доставките с транспортни средства на доставчиците, при това заведени като ДМА и осчетоводени разходи за гориво и амортизации, установени от вещото лице по ССчЕ при направени проверки в счетоводствата на доставчиците. Отчетено е и обстоятелството, че всички те са редовни доставчици на жалбоподателя, които периодично му доставят стоки, че транспорта е осъществяван като са доставяни стоки не само на жалбоподателя, но и на други търговци в същия район. Освен горното, стоките по процесните фактури са такива, които жалбоподателя включва в дейността си като търговец. Това налага обоснованият извод за извършване на доставките на стоки по процесните неосчетоводени от него фактури, които жалбоподателят не е заприходил и съответно е укрил приходи от същите. Приходите от последните са определени като доставната им стойност е увеличена с деклариран от жалбоподателя среден процент надценка и приспадане на разходи в размера на данъчните основи на неотчетените фактури. Новопредставените писмени доказателства от касатора пред настоящата инстанция са копия от оборотни ведомости на дружеството, но от периоди след ревизираните и до момента, които са неотносими към спора. Тежестта за доказване на благоприятните за оспорващия факти и обстоятелства, във връзка с неговите твърдения, изискват процесуална активност, която в случая не е осъществена пълноценно. Липсва оспорване от страна на ревизирания субект на процесните фактури и на представените от доставчиците обяснения и счетоводни документи, липсват искания за изслушване на третите страни - доставчиците, издали фактурите, липсва оспорване на приетата от съда ССчЕ, липсва искане за допълнителна експертиза и други процесуални действия, които биха били осъществени при основателност на възраженията срещу РА. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 са подкрепени със събраните доказателства. Доколкото констатациите на процесния ревизионен акт се ползват с обвързваща доказателствена сила - чл. 124, ал. 2 от ДОПК, то в тежест на задълженото лице е да обори същите с пълно насрещно доказване. Това е указано на жалбоподателя с Разпореждане от 10.10.2014 г. В същото разпореждане, както и в съдебно заседание, проведено на 10.12.2014 г. на жалбоподателя е указано, че не сочи възражения в частта на РА по ЗКПО, в това число каква и била надценката за хранителни стоки и цигари, отчел ли е приходи и разходи от продажбата на недвижими имоти, използвани ли са леките автомобили, за които са начислявани амортизации и горивни и смазочни материали в търговската му дейност, както и по отношение на непризнатите разходи за лихви. Въпреки дадените му указания, оспорващият не е представил никакви доказателства в частта по ЗКПО, в която част няма направени и никакви възражения нито в първоначалната, нито в касационната жалба. Макар и касационната жалба да не съдържа конкретни оплаквания относно начислените задължения за корпоративен данък, следва да се отбележи, че съдът е формирал правилен извод за тяхното законосъобразно определяне с оглед установените факти за неотчетени приходи от продажби на стоки и на недвижими имоти, от непризнати разходи за амортизации, горивни и смазочни материали за леки автомобили и от непризнати разходи за лихви. По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора се дължат разноски на ответника по касация - Дирекция "ОДОП"- В. Търново за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 161 ДОПК, вр. чл. 8 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, за представен писмен отговор без явяване, в размер на 3 045 лв. от претендирания размер 4 061, 58 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение