Определение № 307 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2522/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. К. З. против определение №2501 от 22.3.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1279 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 20003047 от 12.01.2022 г. по гр. д. № 49369 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 36 състав, за връщане на исковата молба на И. К. З. срещу КПКОНПИ и Р. П. К. в частта, с която е предявен иск за признаване за установено, че поради внесено вредящо съдържание в материал справка са увредени интересите на ищцата и за унищожаването на съдържанието на справка № 14430 от 5.11.20018 г., като производството в тази част е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е недопустимо, поради което моли да бъде допуснато касационното му обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба в цялост. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: И. К. З. е поискала от съда да осъди солидарно КПКОНПИ и Р. К. да и заплатят 5 001 лв. неимуществени вреди заради документиране на неверни данни в справка № 14430 от 5.11.2018 г. на КПКОНПИ и да задължи тази комисия да унищожи справката. С определение № 149343 от 14.07.2020 г. по гр. д. № 49369 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд производството по искането за унищожаване на справката е било прекратено. Частната жалба на И. К. З. срещу това определение е била оставена без разглеждане с определение № 261308 от 1.10.2020 г. по ч. гр. д. №8226 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-12 състав, тъй като е била просрочена. Определението на Софийския градски съд е било потвърдено от Софийския апелативен съд с определение № 2663 от 3.12.2020 г. по в. ч. гр. №3351 по описа за 2020 г., което не е допуснато до касационно обжалване съгласно определение № 80 от 10.03.2021 г. по ч. гр. д. № 430 по описа за 2021 г. на III ГО на ВКС. По този начин прекратителното определение относно искането за унищожаване на справката е влязло в сила. Въпреки това И. З. се е опитала отново да въведе това искане в предмета на спора под предлог, че уточнява иска с молба от 18.03.2021 г. В същата молба тя е поискала също да бъдат признати увреждащите действия и че в справката е внесено невярно съдържание. Софийският районен съд е върнал исковата молба и е прекратил производството в тези части с определение № 20003047 от 12.01.2022 г. по гр. д. № 49369 по описа за 2019 г., което е било потвърдено с обжалваното пред настоящата инстанция определение на Софийския градски съд. Мотивите на въззивния съд са, че ищцата е поискала установяване на факти, което е допустимо само в случаите, предвидени в закон. Унищожаването на справката е счетено за искане за заличаване на информация, представляваща лични данни по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД. КПКОНПИ се явява администратор на тези лични данни и ищцата може да иска изтриването им по реда на чл.56, ал.2 от ЗЗЛД и евентуално да обжалва отказа по административен ред, поради което искането не е от компетентността на гражданския съд. И. З. счита, че това определение е недопустимо, тъй като въззивният съд, допускайки грубо нарушение на правилата на формалната логика, се е произнесъл по непредявени искове. Установява се обаче, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са взели предвид формулираните от ищцата искания в молбата за уточняване на иска от 18.03.2021 г. Първоинстанционният съд е прекратил производството, а въззивният съд е потвърдил прекратителното определение точно по тези искания. В мотивите си съдилищата са съобразили трайната практика на ВКС, че е недопустимо предявяване на установителни искове за факти, когато това не е предвидено изрично в закон/чл.124, ал.4, изречение второ от ГПК/. Не противоречи на правилата на формалната логика изводът на въззивния съд, че искането за унищожаване на справката следва да се квалифицира като искане по чл.56, ал.2 ЗЗЛД, което не е подведомствено на гражданския съд. Освен това следва да се допълни, че искането да се постанови унищожаване на справката вече не е могло да бъде предмет на спора, тъй като определението за прекратяване на производството по това искане е влязло в сила и този въпрос не може да бъде пререшаван под предлог, че се уточнява първоначално подадената исковата молба. Следователно обжалваното определение не е недопустимо, тъй като е постановено по исканията на ищцата. Това определение не може да се окачестви като очевидно неправилно, тъй като при постановяването му не е допуснато грубо противоречие с правилата на формалната логика. По тези съображения настоящата инстанция приема, че по посочените от частния жалбоподател основания касационно обжалване на определението на Софийския градски не следва да се допуска. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение