Определение № 601 от 29.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6080/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. С определение №246, постановено на 03.06.2014г. от Силистренски окръжен съд, търговски състав по в.ч.гр.д.№15/2014г. е потвърдено разпореждането на Силистренския районен съд за незабавно изпълнение от 12.02.2013г., постановено по ч.гр.д.№253/2013г. Определението е обжалвано от Т. Д. А. с оплаквания, че е неправилно по съображения, че въззивният съд не е дал отговор на част от възраженията му за нередовност на документите от външна страна, недоказаност на наличието на 90-дневно закъснение, което според жалбоподателя прави грешно заключението на съда за достатъчна информация в извлечението по чл.417 ГПК. Навежда също и довод, че не е подписал представените по делото общи условия. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Подадената от Т. Д. А. частна жалба следва да се приеме за недопустима, като съображенията за това са следните: В т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. То не представлява “друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и доколкото касационно обжалване на постановените в това производство въззивни определения не е изрично предвидено, в съответствие с дадените в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, следва да се приеме, че и определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение, не подлежи на касационно обжалване. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение