Решение № 13115 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 331/2014 г.

Решение № 13115 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 331/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София против Решение № 6569/30.10.2013 г., постановено по адм. д. № 3060/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2021206933/03.12.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 358/25.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който са установени задължения за данък върху доходите му по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за периодите от 2007 г. до 2009 г., заедно със съответните лихви за просрочие. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Димитър Викторов Бонев, редовно призован, я е оспорила чрез процесуалния си представител адв. Петров. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, потвърден при обжалването му административен ред, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на Димитър Викторов Бонев са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 383.41 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 523.14 лв., за 2008 г. - 1 704.75 лв. и за 2009 г. - 511.69 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 4 934.30 лв. При извършената по реда на чл. 122 от ДОПК ревизия било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК- налице са данни декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са приели, че имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните и получени от него доходи. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане на ревизираното лице по периоди. Извършените разходи са съпоставени с получените и доказани приходи, в резултат на което са определени данъчни основи от недекларирани доходи по години, както следва за 2006 г. - 16 747.56 лв.; 2007 г. - 17 116.56 лв.; 2008 г. - 17 047.56 лв. и за 2009 г. - 5 116.98 лв. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане ревизираното лице е изпратено уведомление, с което е уведомен, че по време на ревизията е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за ревизирани периоди от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. С издадения ревизионен акт са определени задължения за данък върху доходите в общ размер на 9 122.99 лв., ведно със съответните лихви за забава в общ размер на 4 934.30 лв. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че за ревизирания период 2006 г. - 2009 г. не са били налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което е отменил ревизионния акт. Основният спорен момент между РЛ и приходната администрация е бил нулево ли е началното салдо на баланса на паричния поток на Бонев към 01.01.2006 г., от която дата до 31.12.2009 г. според ревизиращия орган е формиран постоянен недостиг на парични средства. Съдът е приел, че при анализа на доказателствата събрани в хода на административното и съдебното производство РЛ е провело успешно главно пълно доказване на получаване на сумата по банков кредит и сумата по застрахователното обезщетение, с чието осъществяване обвързва настъпването на благоприятни за Бонев последици на съответствие между доходите и разходите. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитания свидетел - баща на Бонев, които показания са ценени при условията на чл. 172 от ДОПК. Съдът е кредитирал и заключението на съдебно счетоводната експертиза, неоспорена от страните според което към началната дата на ревизирания период 01.01.2006 г. началното салдо на паричния поток е 66 583.86 лева. Според съда оспореният РА противоречи на материалния закон и не са били налице основания за определяне на данъчните задължения за 2006 г. -2009 г. поради това, че за ревизирания период не се установява превишение на разходите над приходите на Димитър Викторов Бонев. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Наведеното в жалбата касационно оплакване касае законосъобразността на изводите на съда, който не приема за оборени фактическите констатации по РА относно нулевото начално салдо в началото на ревизирания период 01.01.2006 г. Съгласно оборимата законова презумпция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, както е в процесния случай, фактическите констатации по РД и РА се считат верни до доказване на противното. В доказателствена тежест на ревизираното лице е било да установи, че в началото на ревизирания период е разполагал със сумата от 50 000 лв. банков кредит и 21 000 лева застрахователно обезщетение, каквото е неговото твърдение. Касаторът се позовава на наличието на писмени доказателства - удостоверения, издадени от "Уникредит Булбанк" АД, удостоверяващи, че на 23.05.2003 г. РЛ е получило по банковата си сметка сумата от 21 615 лева, представляващи застрахователно обезщетение от ЗПАД "Булстрад" и три дни по късно е изтеглил от нея 21 550 лева. Касаторът се позовава и на договор за банков кредит от 24.10.2004 г. в размер на 50 000 лева с предназначение ремонт на жилище и втори договор за заем в размер на 30 000 евро със същото предназначение и показанията на свидетеля Бонев. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че от удостоверенията, издадени от "Уникредит Булбанк" АД може да се направи ползващия жалбоподателя извод, че в началото на ревизирания период следва да се съобрази постъпването на посочената сума. Съдът обосновано е приел, и че сумата по договора за банков кредит от 24.10.2004 г. в размер на 50 000 лева следва да се включи в приходната част на баланса на паричния поток, тъй като вторият договор за банков кредит със същото предназначение- ремонт на жилище, подкрепен с показанията на свидетеля Бонев установяват, че сумата по първия банков кредит не е използвана по предназначение ремонт на жилище. Следователно, твърденията на касаторът за наличие /разполагане/ в началото на ревизирания период със заемни средства и парично обезщетение са доказани. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от изхода на делото на ответника по касация - Димитър Викторов Бонев не се следват разноски поради липса на представени доказателства за направени такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение